Читать «Свръхнова» онлайн - страница 139

— Седем тона! Единствената материя, която се състои от над триста елемента и е достатъчно плътна, за да изпълни центъра на дупката. Илирион! Там той се намира в свободно състояние и всеки, който иска, може да се гмурне вътре и да го вземе. Влезте с кораба си там, огледайте се да го видите къде е и го съберете с енергийните си платна. Илирион, почти чист, без примеси. — Ръцете му се разделиха. — Просто минете с включени сензорни входове и се огледайте да видите къде е. — Сведе лице надолу. — Тя лежи там, лицето й… лицето й е забавна развалина в центъра на ада. А аз размахах седемте си ръце през ослепителния ден, за да хвана отломките от ада, които хвърчаха наоколо… — Той отново вдигна галава. — В Нова Бразилия има илирионов рудник… — Зад прозореца в небето висеше една огромна пъстра планета. — Тук имат оборудване за транспорт на илириона. Но трябваше да видиш лицата им, когато докарахме нашите седем тона, а Мишок? — той отново се изсмя високо. — Нали така, Мишок? Ти ми разказа на какво приличали, нали?… Мишок?

— Точно така, капитане.

Лорк кимна, пое дълбоко въздух.

— Катин, Мишок, вашата работа приключи. Сега ще получите документите си за освобождаване. Оттук редовно заминават кораби. Не очаквам да срещнете трудности с пътуването.

— Капитане — полюбопитства Катин, — ти какво ще правиш сега?

— Отивам на Нова Бразилия. Там е домът, където съм преживял много хубави мигове в детството си. Ще се върна там и ще… чакам.

— Има ли нещо, което можеш да правиш, капитане? Гледах и…

— Какво? Говори по-високо.

— Казах, че аз съм добре и гледах! — гласът на Катин пресекна.

— Ти гледаше как да се махнеш. А аз се оглеждах в търсене на центъра. Изкривяването на нервните окончания е проникнало чак до мозъка. Невроконгруенция. — Той поклати глава. — Мишок, Катин, Аштън Кларк да ви пази!

— Но капитане…

— Аштън Кларк.

Катин погледна Мишока и после пак капитана. Мишока мачкаше каиша на сака с ръка. След това вдигна поглед. След миг двамата се обърнаха и излязоха от затъмнената стая.

Навън още веднаж огледаха лунния пейзаж.

— И така — започна Катин, — ван Рей получи своето, а Принс и Ръби не.

— Те са мъртви — обади се Мишока. — Капитанът каза, че ги е убил.

— О, — Катин впери поглед в лунния пейзаж. След малко продължи: — Седем тона илирион и равновесието започва да се клати. С изгрева на Плеяди започва залеза на Дракон. Във Външните Колонии също ще настъпят някои промени. Слава на Аштън Кларк, преселването на работници не е трудно днес. Все пак, ще има проблеми. Къде са Линсеъс и Идас?

— Вече са заминали. Получиха звездограма от брат си и отпътуваха да го видят, след като се озоваха тук, във Външните Колонии.

— Тобиас?

— Точно така.

— Горките близнаци. Горките тризнаци. Когато илирионът излезе и промяната започне… — Катин щракна с пръсти. Няма вече блаженство. — Той вдигна поглед към почти беззвездното небе. — Това е исторически момент, Мишок.