Читать «Свръхнова» онлайн - страница 138

— Капитане, какво…? — Лицето на Катин се сгърчи. Овладя паниката си и успокои чертите на лицето си.

— Докато още кръжахте, казах на Мишока да те доведе, за да ме видиш. Ти си… ти си добре. Всичко е наред — по обезобразената плът се изписа страдание, после се уталожи. Още за миг се възобнови страданието.

Катин затаи дъх.

— И ти също се опита да гледаш. Радвам се. Винаги съм мислил, че ти ще си един от тези, които ще ме разберат.

— Ти… ти, капитане, попадна в слънцето?

Лорк кимна.

— Но как се измъкна?

Лорк отпусна глава върху облегалката на стола. Черната кожа, червената коса, изпъстрена с жълти кичури, разфокусирания му поглед — това бяха единствените цветове в стаята.

— Какво? Каза, „измъкна“ ли? — смехът му отекна. — Това вече за никого не е тайна. Как съм се измъкнал. — В края на челюстта му трепна един мускул. — Слънцето… — Лорк протегна едната си ръка, пръстите му се разтвориха, за да уловят въображаемата сфера, — то се върти като света, като някои спътници. При звездните струпвания въртенето означава генериране на невероятно големи центростремителни сили, които действат в областта на екватора. Когато натрупването на тежки материали върху повърхността е към края си, когато звездата наистина се превръща в Нова, те падат навътре към центъра. — Пръстите му започнаха да треперят. — Поради въртенето частиците от полюсите се свличат по-бързо от тези на екватора. — Той отново стисна облегалките на стола. — Секунди след като започне превръщането в Нова, небесното тяло престава вече да кълбо, а…

— Торус!

Бръчки насекоха лицето на Лорк. Главата му се наведе, сякаш за да избегне блясъка на силна светлина. После уплашените му черти отново се вдигнаха.

— Торус ли каза? Торус? Да. Това слънце се превърна в една поничка с голяма дупка, достатъчна да побере два Юпитера един до друг.

— Но учените от Алкейн изследват процеса на превръщане в Нова вече почти сто години. Защо не са знаели това?

— Преместването на материята се извършва изцяло навътре, към центъра на слънцето. Преместването на енергията протича в обратна посока, изцяло навън. Гравитационните сили теглят всичко навътре към дупката. Преместването на енергията поддържа температурата толкова ниска, колкото е температурата на повърхността на гигантска червена звезда — много под петстотин градуса.

И въпреки, че стаята беше прохладна, Катин забеляза пот да избива в бръчките по челото на Лорк.

— Топологичното издължаване на торус с подобни размери, цялата корона, която се вижда от всички станции на Алкейн, почти напълно съвпада с формата на кълбо. Дупка с такава големина, може да бъде сравнена с размерите на огнено кълбо, та такава дупка е трудно откриваема, освен ако човек не знае къде точно се намира, или да попадне на нея по случайност. — Пръстите върху облегалката на стола се разтвориха изведнъж и започнаха да треперят. — Илирионът…

— Ти… ти взе ли си твоя илирион, капитане?

Лорк отново вдигна ръка пред лицето си, този път свита в юмрук. Опита се да фокусира погледа си върху него. С другата ръка посегна да го сграбчи, почти го изпусна, посегна отново, нищо не хвана, и отново — разтворените пръсти уловиха свитите. Удвоеният юмрук се разтърси като при паралитичен гърч.