Читать «Свръхнова» онлайн - страница 135

— Не, Ръби! Спри го! Не допускай да ни убие!

— Ти си в течност, Принс, така че преди да изгориш, ще ги видиш пламнали. Ръби, по обгорените вече места ти няма да се изпотиш. Така че ти първа ще умреш. Той ще може да те наблюдава няколко минути преди собствените му течности да започнат да кипят, гумата да гори, пластмасата да се топи…

— Не! — ръката се изтръгна от ръката на Ръби, залюля се отново над стаята и се заби в предната част на резервоара. — Престъпник! Крадец! Рецидивист! Убиец! Убиец! Не…!

Ръката беше по-слаба от онази на Таафайт.

Стъклото също.

Стъклото се счупи.

Хранителните флуиди опръскаха Лорк, който затанцува назад върху подгизналите си сандали.

Трупът в резервоара се сбръчкваше, превръщаше се в плетеница от тръби и жици.

Образът върху камерите беше напълно разфокусиран.

Ръката изтропа върху мокрите плочки.

Когато пръстите се успокоиха, Ръби изкрещя, изкрещя отново. Тя се хвърли на пода, пропълзя по раздробения пласт стъкло, сграбчи трупа, притисна го към себе си, целуна го и изкрещя, целуна го отново, като се олюляваше напред-назад. Плащът й в локвата потъмня.

След малко плачът й секна. Тя изпусна тялото, метна се назад към стената на резервоара и притисна шията си. Лицето й пламна дълбоко под изгарянията и съсипания грим.

Ръби се свлече бавно по стената. Когато стигна пода, очите й бяха затворени.

— Ръби…? — В този момент нямаше никакво значение дали пълзейки по парчетата стъкло се беше нарязала или не. Целувката беше свършила всичко. При толкова тежки изгаряния, дори след намеса на медицинската уредба, тя неизбежно е била в хипералергично състояние. Чуждите протеини от хранителните течности на Принс бяха навлезли в нейния организъм, предизвиквайки масирана хистаминова реакция. Само за секунди тя бе изпаднала в анафилактичен шок.

Лорк започна да се смее.

Смехът му започна като разместване на буци в гърдите му. После се разгърна до мощен звук, кънтящ сред високите стени на наводнената камера. Триумфът беше смехотворен и ужасен, и негов.

Той си пое дълбоко въздух. С върховете на пръстите си усети как корабът се издига. Все още заслепен, той тласна „Черното какаду“ в изригващото слънце.

Някъде из кораба крещеше един от мачтовите киборги…

Външни колонии (корабът Рок), 3172

— Звездата! — извика Мишока. — Тя изригва в Нова!

Гласът на Тайи екна по веригата за управление:

— Напускаме! Веднага!

— А капитана! — извика Катин. — Вижте какво става с „Черното какаду“!

— „Какадуто“, господи, то…

— …Господи, то се спуска…

— …спуска се в…

— …слънцето!

— Добре, всички платната опънете. Катин, казах да платното опънеш!

— Господи… — Катин дишаше тежко. — О, не…

— Твърде ярко е — реши Тайи. — Продължаваме с изключени сензори!

Рок започна да се изтегля.

— О, Господи! Те, те наистина, те наистина пропадат! Толкова е ярка! Те ще умрат! Те ще изгорят като… те пропадат! О, Господи, спри ги! Нека някой да направи нещо! Капитанът е там! Вие трябва да направите нещо!

— Катин! — извика Мишока. — По дяволите, изключи сензорите си! Ти луд ли си?

— Те падат! Не! Това е като ярка дупка в центъра на всичко! И те пропадат в нея. О, те пропадат! Те пропадат…