Читать «Свръхнова» онлайн - страница 134

— Спрете го! — чу се вик от трупа. — Той ни носи към слънцето.

Ръби се хвърли към Лорк и го хвана. И двамата се завъртяха, олюляха се. Стаята и слънцето навън се сляха в очите му като двойна експонация. Тя хвана примката на кабела, заметна я около врата му, затегна я и започна да го души. Обвивката на кабела се впи във врата му. Той провря едната си ръка под кабела, а с другата я блъсна в лицето. Ръби изръмжа и главата й се отметна назад (ръката му блъскаше в центъра на светлината). Косата й се плъзна и се разпиля, перуката падна от обгорения скалп. Беше ползвала медицинската уредба само за лечение. Козметичната пласти-кожа, с която беше възстановила лицето си, се разкъса между пръстите му. Гумения пласт се смъкна от покритите с петна и дупки бузи. Лорк внезапно дръпна ръката си. Обезобразеното й лице закрещя през огъня към него. Той се отскубна от ръцете й, стегнали врата му и я блъсна силно назад. Ръби залитна, настъпи плаща си и падна. Той се обърна точно, когато от тавана към него се спусна механичната ръка.

Хвана я.

Тя беше по-слаба и от човешка ръка.

Лесно я задържа на една ръка разстояние, докато пръстите се гърчеха в яростния огън на звездата.

— Спри! — изрева той.

В същия момент поиска да изключи сензорните входове в целия кораб.

Екраните посивяха.

Сензорните входове обикновено бяха разпръснати из шестте кабини на мачтовите киборги. Огънят нахлу в очите му.

— За Бога, какво се опитваш да направиш, Лорк?

— Да се гмурна в ада и да измъкна илириона с голите си ръце!

— Той е луд! — изпищя трупът. — Ръби, той е луд! Той ни убива, Ръби! Той само това иска, да ни убие!

— Да! Убивам ви! — Лорк отблъсна ръката.

Тя докопа кабела, който висеше от китката му, за да изскубне куплунга. Лорк отново хвана ръката. Корабът се разклати.

— За Бога, Лорк, измъкни ни оттук! — викаше трупът. — Измъкни ни оттук!

Корабът отново се разлюля. Изкуствената гравитация се задържа доста дълго и течността се блъсна в предната част на резервоара. Щом гравитацията се нормализира, стъклото стана на гранули.

— Твърде късно е — прошепна Лорк. — Хванати сме в гравитационна спирала.

— Защо правиш това?

— Просто за да те убия, Принс. — Върху лицето на Лорк бе изписана ярост, докато смехът му я разнесе. — Това е всичко, Принс! Това е всичко, което искам да направя сега!

— Не искам да умирам ОТНОВО! — изпищя трупът. — Не искам да пламна като горящо насекомо!

— Да пламнеш ли? — лицето на Лорк се сгърчи под белега. — О, не! Това ще става бавно, по-бавно отпреди. Ще трае десет, двадесет минути най-малко. Вече става горещо, нали? Но през следващите пет минути горещината няма да е непоносима. — Лицето на Лорк потъмня под златистия блясък. При всеки звук устните му се овлажняваха от слюнка. — Ще се свариш в собствения си сос като риба… — Той млъкна, за да почеше корема си под дрехата. Огледа стаята. — Какво може да гори тук? Драпериите? Плотът ти от истинско дърво ли е направен? И всички тези хартии?

Механичната ръка се изскубна от ръката на Лорк. Залюля се над стаята. Пръстите стигнаха ръката на Ръби.