Читать «Свръхнова» онлайн - страница 133

Лорк разтри бузата си и погледна към Ръби. Тя стоеше до украсената врата. Богатите драперии бяха от същото винено червено като плаща й.

— Мислиш ли, че аз не наблюдавам всичко, което става на кораба? — попита трупът. — Аарон е бил невероятно прав, когато казваше, че вие, варварите от Плеяди, сте ужасно недодялани.

В резервоара бълбукаха мехури, докосваха одраните голи крака, обгръщаха и се скупчваха върху съсухрените слабини, плъзваха по гърдите — ребрата стърчаха между почернели парчета кожа — и се завихряра около обгорената плешива глава. През отворената уста без устни се виждаха изпочупени зъби. Нямаше нос. Тръби и жици изпълзяваха от разрушените розетки. Тръби пронизваха корема, слабините и рамото. В резервоара се вихреха течности и единствената ръка се движеше напред-назад с овъглени пръсти, сгърчени в мъртва хватка на граблива птица.

— Никога ли не са ти казвали, че е невъзпитано да се вторачваш? А сега точно си се вторачил.

Гласът се чу от говорител в стъклената стена.

— Страхувам се, че съм понесъл малко повече телесни повреди отколкото Ръби на оня свят.

Щом Лорк се отмести от вратата, над резервоара се спуснаха две подвижни камери.

— За човек, който притежава Ред-шифт лимитед, твоето завъртане да стиковаш орбитите не беше много… — баналното изказване не успя да замаскира стъписването на Лорк.

Кабелите за управление на кораба бяха включени в розетки, монтирани върху стъклената предница на резервоара. Самото стъкло беше част от стена. Кабелите се извиваха върху черни и златисти плочки и изчезваха в медната решетка, покриваща предния панел на компютъра.

Върху стените, пода и тавана, всички екрани за смущения в ефира, поставени в опални рамки, показваха една и ръща нощна гледка. В ъглите на всеки тях се виждаха сивкавите очертания на Рок.

В центъра им беше звездата.

— Уви! — каза трупът. — Никога не съм бил спортист като тебе. Но ти искаше да говориш с мен. Какво имаш да казваш?

Лорк отново погледна Ръби.

— Повечето неща вече казах на Ръби, Принс. Чул си ги.

— Все пак се съмнявам, че си ни довлякъл тук, до ръба на звездна катастрофа, за да ни кажеш само това. Илирионът, Лорк ван Рей. Нито ти, нито аз сме забравили основната цел на идването ти тук. Няма да излезеш, докато не кажеш къде смяташ да намериш…

Звездата се превърна в Нова.

Неизбежното идва без подготовка.

В първия момент образите около тях се превърнаха от точки в потоци светлина. А потоците ставаха все по-ярки.

Ръби се облегна на стената с ръка върху очите си.

— Твърде рано е! — извика трупът. — Дни по-рано…

Лорк направи три крачки през стаята, извади два куплунга от корпуса и ги включи в китките си. Третият куплунг вкара в гръбначната си розетка. Пое ролята на кораба. Сензорни потоци нахлуха в него. Гледката на стаята бе припокрита от нощта, а нощта бълваше пламъци.

Пое управлението от мачтовите киборги, обърна Какаду около собствената му ос и го насочи срещу снопа светлина. Корабът се хвърли напред.

Двете камери се завъртяха, за да го уловят във фокус.

— Какво правиш, Лорк? — извика Ръби.