Читать «Свръхнова» онлайн - страница 132

— И за да ги спасиш, ти ще срутиш колоната на Дракон и ще захвърлиш Змея да се въргаля в праха? Ти ще издърпаш изпод Земята нейната икономическата опора и ще разпилееш отломките в нощта? Ще тласнеш световете от Дракон в епохи на хаос, граждански борби и лишения? Световете от Дракон принадлежат на Принс. Наистина ли си толкова самонадеян и мислиш, че той обича своите по-малко отколкото ти твоите?

— А ти какво обичаш, Ръби?

— Не само ти си имаш тайни, Лорк. Принс и аз си имаме нашите тайни. Наистина, когато ти се появи между горящите скали, аз мислех, че Принс е мъртъв. В устата си имах кух зъб, пълен със стрихнин. Исках да те даря с една победна целувка. И щях да го направя, ако Принс не беше изплакал.

— Принс обича Дракон? — Той се завъртя, хвана я за ръцете и я притисна до себе си.

Гърдите й се опряха в неговите. С отворени очи, те докоснаха лицата си. Лорк засмука тънката й уста със своята плътна уста, докато тя не се отвори и езикът му усети зъбите й.

Пръстите й се заровиха в твърдата му коса. Започна да издава грозни звуци. Щом отхлаби прегръдката си, тя отскочи с широко отворени очи. После миглите й забулиха синята светлина докато ядът не ги отвори отново.

— Е? — той дишаше тежко.

Тя уви плаща около тялото си.

— Когато едно оръжие веднъж ме подведе… — гласът й хриптеше като на Мишока, — аз го захвърлям. В противен случай ти, пирате-красавецо… — Дали хриптенето намаля? — Ние щяхме да… Но сега имам други оръжия.

Салонът на Какаду беше малък и ледено студен. Два мачтови киборга седяха на пейките. Третият стоеше на стъпалата до вратата на проекционната си камера.

Мъже с остри черти на лицата и бели униформи. Те напомняха на Лорк друг екипаж, в който беше работил. На раменете си носеха алено червените емблеми на Ред-шифт лимитед. Те гледаха Лорк и Ръби. Този, който стоеше прав, пристъпи назад, влезе в камерата си и панелната вратата издрънча във високата стая. Останалите двама също станаха, за да си вървят.

— Ще слезе ли Принс?

Ръби кимна с глава към металната стълба.

— Ще те приеме в капитанската кабина.

Лорк се заизкачва по стълбата. Сандалите му шляпаха по перфорираните стъпала. Ръби го следваше.

Той почука по обкованата врата.

Тя се отвори навътре. Лорк влезе. От тавана се спусна една ръкавица от метал и пластмаса, навлечена на сгъваема ръка, и го удари веднъж по лицето, после още веднъж.

Лорк залитна към вратата — от вътрешната страна тя беше покрита с кожа и украсена с пиринчени глави, — така че тя се затръшна.

— Това беше — обяви трупът, — задето се отнесе грубо със сестра ми.