Читать «Свръхнова» онлайн - страница 131

— Кажи на Принс, че ще се изстрелям със совалката към „Черното какаду“. Уморих се вече от тази приказка на ужасите, Ръби. Има неща, които вие искате да научите от мен. Има неща, които аз искам да ви кажа.

Ръката й нервно се премести към косата, паднала върху рамото й. Черният плащ завършваше със висока яка. След миг тя каза:

— Много добре — и после изчезна.

Лорк погледна надолу към екипажа си.

— Чухте, нали? Връщайте се на платната си. Тайи, наблюдавал съм те как държиш въжетата… Ти несъмнено имаш много повече опит в летенето от всички останали тук. Поеми капитанските розетки. И ако се случи нещо странно, каквото и да било, независимо дали съм се върнал или не, бързо изкарай Рок оттук.

Мишока и Катин се спогледаха, после погледнаха към Тайи.

Лорк прекоси килима и се изкачи на рампата. По средата на белия свод се спря и впери очи в собственото си отражение. После се изплю.

Изчезна, преди вълничките да докоснат ръба на басейна.

Останалите си размениха смутени погледи и се махнаха от басейна.

Външни колонии (корабът Черното какаду), 3172

Върху своята кушетка Катин включи куплунга си и сензорния вход за външни сигнали и установи, че вече всички го бяха направили.

Наблюдаваше как „Черното какаду“ ляга в дрейф, за да приеме совалката.

— Мишок?

— Да, Катин.

— Безпокоя се.

— За капитана ли?

— За нас.

„Черното какаду“ размаха платна в тъмнината и се обърна бавно, за да уеднакви орбитите.

— Ние бяхме легнали в дрейф, Мишок, ти и аз, близнаците, Тайи и Себастиан, все добри хора, но без цел. Тогава се появи един обсебен човек, грабна ни и ни довлече тук, на края на всичко. И ние пристигнахме, за да установим, че неговата обсебеност е наложила някакъв ред в нашата безцелност или поне е осмислила хаоса. Притеснява ме това, че аз съм му много благодарен. Аз би трябвало да се противя, за да се опитвам да отстоявам своя собствен ред. Но не го правя. Аз искам той да победи в собственото си адско състезание. Искам той да победи и докато той побеждава или губи, аз не мога сериозно да искам за себе си каквото и да било.

„Черното какаду“ пое совалката като оръдеен залп наопъки. Тъй като нямаше нужда да поддържа съответните орбити и тя лежеше в дрейф далеч от тях. Катин наблюдаваше мрачното й въртене.

— Добро утро.

— Добър вечер.

— По Гринуич сега е сутрин, Ръби.

— А аз проявявам любезност да те поздравя по Арк. Заповядай оттук. — Тя дръпна назад дрехата си, за да го пусне в черния коридор.

— Ръби?

— Да? — Чуваше гласа й точно зад лявото си рамо.

— Винаги съм се чудел на едно нещо, всеки път, когато съм те виждал. Много пъти ти си ми давала знак, че си великолепна личност. Но това мъждука изпод сянката на Принсовите нападки. Преди години, когато си говорихме на купона край Сена, бях поразен от факта, колко предизвикателна би могла да бъдеш в любовта.

— Париж е на много светове далеч оттук, Лорк.

— Принс те управлява. За мен това не е важно, но то е последното нещо, което бих му простил. Ти никога не си изразявала собствената си воля в негово присъствие. С изключение на Таафайт, под изтощеното слънце на онзи свят. Ти мислеше, че Принс е мъртъв. Зная, че помниш това. Мислил съм го и след това. Ти ме целуна. Но в този момент той изскимтя и ти избяга при него. Ръби, той се опитва да разруши Федерация Плеяди. Това са всичките светове, които се въртят около триста слънца и незнайно колко милиарда жители. Това са моите светове. Не мога да ги оставя да умрат.