Читать «Свръхнова» онлайн - страница 129

— Наближаваме една ярка и гореща звезда. Това е единственото нещо на небето. Помнете. Дръжте я точно срещу нас и не допускайте да се отклонява. А за културното наследство можете да си дрънкате във вашето свободно време.

Звездата изгряваше без хоризонт.

На разстояние двадесет пъти по-голямо от разстояниието между Земята и слънцето (или между Арк и неговото глънце), една звезда от средна величина, тип „G“, не дава достатъчно светлина, каквато се излъчва по цял ден в атмосфера като земната. При тези разстояния дори най-яркият обект през нощта ще продължава да изглежда като звезда, не като слънце — като много ярка звезда.

Сега се намираха на два милиарда мили или малко ювече от двадесет слънчеви разстояния от нея.

Това беше най-ярката звезда.

— Каква красота, нали?

— Не, Мишок — каза Лорк, — това е просто звезда.

— Как можеш да познаеш…

— …че тя ще се превърне в Нова?

— По струпването на тежки материали върху повърхността й — обясни Лорк на близнаците. — Наблюдава се съвсем леко зачервяване на същинския цвят, причинено от съвсем лекото спадане на повърхностната температура. Леко е засилена и активността на слънчевите петна.

— По повърхността на някоя от планетите й, обаче, това не може да се познае, нали?

— Точно така. Зачервяването е твърде слабо, за да бъде установено с просто око. За щастие тази звезда няма планети. Има само някакви парчета с размер на спътници, които обикалят малко близичко и които може би са неуспешен опит за създаване на нов свят.

— Спътници? Спътници! — възпротиви се Катин. — Не може да има спътници без планети. Планетоиди да, но не спътници!

Лорк се засмя.

— Аз казах само с размер на спътници.

— О!

Всички платна бяха пуснати в действие, за да се завърти Рок в орбита с радиус два милиарда мили около звездата. Катин се беше излегнал в излъчвателната си камера, колебаейки се дали да не смени гледката на звездата със светлините в неговата камера.

— Какво става с изследователските станции, инсталирани от Алкейн?

— Те се носят точно толкова самотни, колкото сме ние. Когато му дойде времето ще се свържем с тях. Засега обаче нямаме нужда от тях, а и ние не им трябваме. Саяна ги е предупредила, че сме на път. Ще ви ги покажа върху подвижния модел. Ето, можете да проследите тяхното положение и движението им. Това е основната обитаема станция. Тя е петдесет пъти по-отдалечена, отколкото сме ние.

— Ние ще попаднем ли в опасната зона, когато тя изригне?

— Когато Нова се задейства, тя ще погълне небето и всичко по него на огромно разстояние.

— Кога ще започне това?

— Въпрос на дни е, както предрече Саяна. Но такива предсказания е известно, че са с точност две седмици по-рано или по-късно. Ще имаме няколко минути време да си изясним дали наистина се е задействала. В момента се намираме на два и половина светлинни часа от нея. — Всички образи идваха при тях не по светлинен път, а чрез смущение в ефира, което им даваше синхронизиран образ на слънцето. — Ще видим началото в мига, в който се задейства.

— А илириона? — попита Себастиан. — Как ще вземем го?