Читать «Свръхнова» онлайн - страница 124

— Ей, Мишок? — протегна се Себастиан.

ГЛАВА СЕДМА

Външни колонии (корабът Рок), 3172

— Какво?

Себастиан вървеше по синия килим и разтриваше ръката си. За около четиредесет и пет секунди медицинската уредба на кораба беше наместила счупения му лакът, а по-малките му рани отнеха още по-малко време. Апаратът присветна с няколко странно оцветени светлинки, когато положиха в него черното нещо с разрушени дробове и три спукани хрущялни връзки на ребрата. Но Тайи упорито продължи да програмира, докато уредбата бръмчеше над звяра. Злокобно и щастливо, сега създанието куцукаше зад своя господар.

— Мишок, защо корабния лекар да оправи твойто гърло не оставиш? — Той отпусна ръката си. — Хубава работа можеше да свърши той.

— Не може. Когато бях дете, се опитваха на два-три пъти. Преди време се отказаха окончателно. Беше, когато си получих розетките. — Мишока вдигна рамене.

Себастиан се намръщи.

— Това в днешно време сериозно не звучи.

— Вярно че не звучи — отвърна Мишока. — Това не ми пречи. Те просто не могат да го оправят. Това било неврологично нещо-си-там.

— Какво било?

Мишока обърна длани и погледна отсъсващо.

— Неврологично съвпадение — намеси се Катин. — Незахванатите ти гласни струни са вероятно вроден дефект на неврологично съвпадение.

— Да, точно така казват.

— Има два вида вродени дефекти — започна да обяснява Катин. — И в двата случая част от тялото, вътрешна или външна, е деформирана, атрофирана или просто лошо пасва.

— При мен всички гласни струни са налице.

— Но в основата на мозъка ти има едно малко снопче нервни окончания, които, гледани в разрез, малко или много изглеждат като прототип на човешко същество. Ако прототипът е пълен, тогава мозъкът има всичкия нервен инструментариум, за да командва цялото тяло. Много рядко се случва така, че прототипът има същите увреждания като тялото, какъвто е случаят на Мишока. Дори физическият недостатък да бъде отстранен, в мозъка все пак липсват нервните окончания и връзки, необходими за управлението на физически изправния орган.

— Сигурно и с ръката на Принс е същото — каза Мишока. — Ако ръката му беше откъсната при злополука или нещо подобно, те биха могли да му присадят друга, да я свържат с вени, нерви и всичко друго, и да я направят чисто нова.

— О-о-о — възкликна Себастиан.

Линсеъс слизаше по рампата. Белите му пръсти разтриваха китките, които бяха като палки от слонова кост.

— Капитанът наистина прави един фантастичен полет…

Идас застана на ръба на басейна.

— Тая звезда, дето е тръгнал той, къде е…

— …по координати попада в края на вътрешния ръкав…

— …във Външните колонии, а после…

— …дори отвъд Далечните външни колонии.

— Много път дотам има — обади се Себастиан. — И през цялото време капитанът сам полета ще управлява.

— Капитанът има много неща, които трябва да премисли — изказа предположението си Катин.

Мишока надяна кожения ремък на рамото си и рече:

— И много неща, за които изобщо не желае да мисли. Ей, Катин, какво ще кажеш да си довършим оная партия шах?