Читать «Свръхнова» онлайн - страница 126

Той се разсмя.

— Капитане, ти много летя — каза Катин. — Личи си вече. Защо не се изключиш за малко?

— Чувствам се така сякаш размахвам пръсти из въздуха, в очакване да уловя нещо. Ти и Мишока оставате включени. Останалите куклички, можете да се изключите.

Платната започнаха да се свиват и нагъват докато всяко от тях заприлича на сноп светлина. Светлината угасна.

— Ей, капитан ван Рей, нещо…

— …нещо искахме да те попитаме…

— …преди. Имаш ли още…

— …можеш ли да ни кажеш къде си сложил…

— …разбира се, ако всичко е наред, капитане…

— …блаженството?

Нощта бързо настъпваше пред очите им. Платнаха ги отнасяха към един миниатюрен отвор в кадифения мрак.

— Тези от мините на Табмън сигурно доста добре си прекарват свободното време — обади се Мишока след малко. — Сетих се за нещо, Катин. Когато се мотаехме с капитана из Голд да търсим блаженството, там имаше много хора, които се опитваха да ни хванат на работа. Знаеш ли, тогава се замислих: розетката си е розетка, куплунга си е куплунг и ако аз съм включен в единия край, хич няма да ме интересува дали в другия има платно на космически кораб, мрежа за лов на аквалати или изкопчийска машина. Струва ми се, че бих могъл да поработя там за известно време.

— Дано сянката на Аштън Кларк да витае над дясното ти рамо и да пази лявото.

— Благодаря.

Миг по-късно той попита:

— Катин, защо когато хората сменят работата си винаги споменават Аштън Кларк? На Купър ни казаха, че човекът, който е изобретил розетките, се е казвал Сокет или нещо такова.

— Соке — отвърна Катин. — Предполагам, че и той самият е приел това съвпадение като нещастно стечение на обстоятелствата. Аштън Кларк е философ и психолог от двадесет и трети век, чиято дейност е помогнала на Владимир Соке да разработи своите невро-розетки. Допускам, че отговорът трябва се търси в понятието „труд“. Трудът такъв, какъвто е бил познат на човечеството преди Кларк и Соке, е бил нещо твърде различно от днешния, Мишок. Човекът е можел да отиде в някаква канцелария, да управлява някакъв компютър, който съвместявал и организирал огромни бази данни, обобщаващи докладите за продажби, примерно, на копчета или нещо не по-малко архаично, за да им осигури пазар в определени райони на страната. Този човешки труд е бил жизнено важен за производството на копчета: необходимо е било да се знае всичко това, за да се вземе решение, колко копчета да се произведат през следващата година. И макар човекът да е вършел много важна работа в производството на копчета, той е бил назначаван, получавал е заплата, бил е уволняван от същата тази промишленост и в същото време седмици наред той можел да не види истинско копче. Давали му определена сума пари за управлението на компютъра. С тези пари жена му купувала храна и дрехи за него и семейството му. Липсвала пряката връзка между неговия начин на работа, начина му на хранене и начина му на живот в извънработно време. Заплатата не му била давана в копчета. С намаляване процента на хората, които се занимавали със земеделие, лов и риболов, това разделение между естеството на труда и начина на живот — на хранене, обличане, спане — започнало да става все по-неприемливо за все повече хора. Аштън Кларк показа колко вредно е това за човечеството от психологическа гледна точка. Сериозно било застрашено чувството за самоконтрол, за лична отговорност, които хората притежавали още от времето на Неолитната революция, когато човек за пръв се е научил да отглежда зърно, да опитомява животни, да живее на едно място по собствен избор. Опасността се появила след индустриалната революция и много хора още преди Аштън Кларк са я виждали и предупреждавали за нея. Но Аштън Кларк направил крачка напред. Ако положението в едно технологично общество е такова, че освен парите, липсва друга директна връзка между труда на човека и неговия modus vivendi, той трябва да поне да има съзнанието, че именно неговият труд променя нещата, формира нещата, прави неща, каквито не е имало дотогава, премества нещата от едно място на друго. В труда си той трябва да влага енергия и да вижда промените със собствените си очи. В противен случай, ще има усещането, че животът му е минал напразно.