Читать «Свръхнова» онлайн - страница 122

Лицето й растеше пред очите му. Топли устни докоснаха неговите и ги навлажниха. Усети на врата си топлината на нейните пръсти и хладината на пръстена й. Ръката й се плъзна надолу.

И тогава чуха зад себе си писъка на Принс.

Ръби отскочи и изръмжа. Ноктите й одраха рамото му. Тя се втурна по скалата.

Лорк дори не я погледна. Изтощението го теглеше към реката. Той закрачи през парчетата стъкло. Оглеждаше се за екипажа си.

— Хайде, по дяволите! Да се махаме оттук!

Под възлестите въжета на плътта му мускулите му се опъваха като вериги. При всяко вдишване и издишване рижите косми подскачаха по лъскавия му корем.

— Хайде да тръгваме сега!

— Капитане, какво стана с моя…

Но Лорк вече вървеше към изхода.

Мишока гледаше диво ту към капитана, ту към пламтящия Голд. Той се втурна през стаята и изскочи през счупената витрина.

Лорк тъкмо се канеше да затвори градинския портал, когато Мишока се прошмугна навън между двамата близнаци. Под едната мишница стискаше сиринкса си, а под другата — торбата.

— Връщаме се на Рок — говореше Лорк. — Махаме се от този свят!

На едното си рамо Тайи крепеше раненото животно, а на другото й рамо се беше облегнал Себастиан. Катин се опита да й помогне, но Себастиан беше твърде нисък, за да може Катин истински да помогне на отпуснатия лъщящ киборг. Накрая Катин мушна ръце под колана си.

Докато бързаха по калдъръма, пресичайки Града на ужасната нощ, под уличните лампи се въртеше мъглата.

Федерация Плеяди/Външни колонии (корабът Рок), 3172

— Вале купи.

— Дама купи.

— Колесница. Аз съм. Девятка жезли.

— Рицар на жезлите.

— Асо жезли. Жокерът е на ход.

Излитането стана плавно и нормално. Сега Лорк и Идас управляваха кораба. Останалите членове на екипажа бяха насядали в салона.

Застанал на рампата, Катин наблюдаваше Тайи и Себастиан, които играеха карти на две ръце.

„Пърсифал — нещастният шут, изоставяйки Аркана-младши, ще трябва да си проправи път през останалите двадесет и една карти на Старшия. Представен е на ръба на една скала. Бяла котка ръфа дъното на панталоните му. Никой не може да каже дали ще се провали или ще полети нагоре. Но в по-нататъшните серии картата, наречена Отшелник, дава знак — един старец с тояга и фенер тъжно гледа надолу от същата тази скала…“

— За какво говориш, по дяволите? — попита Мишока. Той прокарваше пръст по една пукнатина върху полираното палисандрово дърво. — Престани. Тези проклети карти Тарот…

— Говоря за гостите, Мишок. Започвам да си мисля, че романът ми трябва да бъде нещо като разследване. — Той отново вдигна записващото си устройство. — Да вземем, примерно, древната тема за Граал. По странно стечение на обстоятелствата нито един автор, опитал се да атакува легендата за Граал в нейната цялост, не е успял приживе да завърши своята творба. Малори, Тенисон и Вагнер, авторите на най-популярните версии, до такава степен са изопачили основния сюжет, че съдържанието на легендата в техните версии е или неразпознаваемо или негодно — може би благодарение на това те са избегнали съдбата на другите. Но всички истински разкази за Граал, „Conte de Graal“ на Кретиен де Троайя от дванадесети век или цикълът на Робер де Борон за Граал от тринадесети век, или „Пърсифал“ на Волфрам фон Ешенбах, или „Вълшебната царица“ на Спенсър от шестнадесети век, са останали незавършени поради смъртта на техните автори. В края на деветнадесети век един американец, Ричард Ховей, започнал цикъл от единадесет Граалови драми и умрял преди да завърши петата. По същия начин приятелят на Луис Карол, автора на „Алиса в страната на чудесата“, Джордж Мак Доналд не успял да завърши своя „Произход на легендата за Св. Граал“. Така станало и с цикъла поеми на Чарлз Уилиям „Талезин в Логре“. Сто години по-късно…