Читать «Свръхнова» онлайн - страница 123

— Би ли млъкнал най-сетне! Ей Богу, ако си мъчех мозъка като теб, досега да съм откачил!

Катин въздъхна и изключи записващото си устройство.

— Ох, Мишок, аз пък щях да се побъркам, ако правех толкова малко, колкото правиш ти.

Мишока прибра инструмента си обратно в сака, кръстоса ръце отгоре му и облегна брадичка върху дланите си.

— Е, хайде де, Мишок. Виж, аз спрях да бърборя. Не бъди толкова мрачен. Защо си толкова тъжен?

— Сиринкса ми…

— Голяма работа, че имал една драскотина. Та ти го провери вече десет пъти и ти каза, че това няма да му се отрази на свиренето.

— Не, не инструмента — челото на Мишока се сбърчи. — Това, което капитанът направи с… — Той разтърси глава при самия спомен.

— О-о-о.

— Но дори и това не е.

— Тогава какво?

Мишока отново поклати глава.

— Когато претичах през потрошеното стъкло, за да…

Катин кимна.

— Отвън топлината беше невероятна. На третата крачка вече си мислех, че няма да успея. Тогава видях къде го беше оставил капитана, по средата на склона. Стиснах очи и продължих да вървя. Имах чувството, че ще ми изгори босия крак, и се наложи половината път надолу да подскачам на другия. Както и да е, стигнах до него, взех го и… Тогава ги видях.

— Принс и Ръби ли?

— Тя се опитваше да го издърпа горе на скалата. Щом ме видя, тя спря. Аз се уплаших. — Вдигна очи от ръцете си. Пръстите му бяха стиснати, ноктите му се впиваха в мургавите длани. — Обърнах сиринкса към нея и едновременно пуснах светлина, звук и мирис. Много силно. Капитанът не знае как да накара сиринкса да направи, каквото той иска. Но аз зная. Тя ослепя, Катин. И по всяка вероятност съм пръснал и двете й тъпанчета. Лазерният лъч бе толкова силен, че косата й пламна, после огъня обхвана дрехата й…

— О, Мишок…

— Бях страшно уплашен, Катин! След всичко което става между капитана и тях. Но, Катин… — Шепотът се заблъска във всички буци в гърлото на Мишока. — Не е хубаво да си толкова уплашен…

— Кралицата на мечовете.

— Краля на мечовете.

— Влюбените. Аз съм. Асо мечове…

— Тайи, ела и смени Идас за малко. — Гласът на ван Рей прозвуча от високоговорителите.

— Слушам. Тройка мечове само глупак може да играе. От мен Императрицата. Аз съм. — Тя събра картите, стана от масата и тръгна към своята проекционна камера.