Читать «Свръхнова» онлайн - страница 125

— Видях номерата ти с топа — отвърна Катин. — Дай да играем честно.

Те седнаха до шахматната дъска.

След като изиграха три игри, гласът на ван Рей проехтя в салона.

— Всички да се явят в излъчвателните си камери. Наближаваме опасни напречни течения.

Мишока и Катин се надигнаха от пълните с глицерин столове. Катин скочи към малката врата зад витата стълба. Мишока забърза по килима и нагоре по трите стъпала. Огледалното пано се плъзна в стената. Той прекрачи една кутия с инструменти, навит кабел, три захвърлени запаметяващи елемента с негодни бобини — намотките им бяха протекли и там, където влагата беше изсъхнала, имаше солени петна върху платките, — и седна върху кушетката си. Размота кабелите и ги включи.

Олга настоятелно примигваше отгоре, отдолу, навсякъде около него.

Напречните течения — червени и сребристи паети, пръснати със шепа в пространството. Капитанът ги насочи срещу течението.

— Трябва да си бил много добър състезател, капитане — обади се Катин. — На каква яхта си летял? В училището имахме състезателен клуб, който даваше три яхти под наем. Един семестър си мислех да наема една от тях.

— Млъкни и дръж платното си стабилно.

Тук, в най-долната част на галактическата спирала, имаше по-малко звезди. Тук и гравиметричните потоци бяха по-слаби. Полетът в центъра на галактиката, където силите бяха по-големи и действаха постоянно, създаваше условия да се борави с десетки противоречащи си една на друга честоти. Сега капитанът трябваше просто да подбере подходящия сноп йонизирани изкривявания.

— Къде отиваме, впрочем? — попита Мишока.

Лорк посочи координатите върху статичния модел и Мишока ги прочете от подвижния.

Къде беше тази звезда?

Ако се вземат понятията „отдалечен“, „изолиран“ или „неясен“ и им се придаде точно математическо изражение, то при тази точна формулировка те ще изчезнат.

Звездата се намираше точно на мястото, където тези понятия изчезват.

— Моята звезда. — Лорк дръпна платната настрани, така че да могат да я видят. — Това е моето слънце. Това е моята Нова със светлина от преди осемстотин години. Гледай внимателно, Мишок, и добре замахвай платна. Ако проявиш привързаност с платната и ми спестиш една секунда към това слънце…

— Е-е стига, капитане!

— …ще забия колодата на Тайи в твойта глътка, напряко. Затова хубаво замахвай.

Мишока замахна така, че в главата му нахлу пълен мрак.

„Капитаните, които не са оттук, започна да размишлява Лорк, когато теченията се изчистиха, когато попадат в променливия хаос на централната ос, не тръгват да излизат с теченията на основния енергиен поток, за да се спасят, както това става в Плеяди. Те изоставят лъча, завъртат се и хлътват надолу с главата в целия този боклук. Половината от произшествията, за които сме чували, са ставали със самонадеяни капитани. Говорил съм на времето с някои от тях. Те са ми казвали, че тук на ръба, именно ние забиваме корабите в гравитационни завихряния. Вие винаги заспивате, разчитайки на екипажа си — ми казваха те.“