Читать «Свръхнова» онлайн - страница 112

— Така и предполагах — собствените му длани също се събраха.

Мишока погледна момичето. Кожата й беше неестествено лъскава. „Глицерин“, помисли си Мишока. Да, глицерин. Той се облегна на каменната стена и бързо се дръпна. Капки вода се стичаха по студения камък. Мишока избърса рамото си и отново погледна към капитана.

— Ще поизчакаме.

Мъжът кимна. След малко се обърна към Мишока и каза:

— Как ти и този красавец си изкарвате прехраната?

— Екипаж сме на… товарен кораб. — Капитанът едва забележимо кимна, за да изрази одобрението си.

— Знаете ли, във Външните колонии има много хубава работа. Мислили ли сте някога да се хванете на работа в мините?

— Работил съм в мините три години — отвърна Лорк.

— О-о! — мъжът замълча.

След миг Лорк попита:

— Ще изпратиш ли някого за блаженство?

— Вече изпратих — лека усмивка мина по лицето му.

Момичето свърши поемата и на бара ритмичното ръкопляскане премина в бурни овации. Тя скочи от подиума, и се завтече през залата към тях. Мишока я видя, как бързо грабна нещо от един от мъжете на бара. Тя се прегърна с мъжа, който седеше на тяхната маса. Ръцете им се сплетоха и след като тя побягна в сянката. Мишока видя как мъжа сложи ръка на масата със свити пръсти, повдигнати от нещо под тях. Лорк постави ръката си отгоре, за да я скрие напълно.

— Три паунда — каза мъжът.

С другата си ръка Лорк сложи три банкноти на масата.

Мъжът протегна ръка и ги взе.

— Хайде, Мишок, получихме това, което искахме.

Лорк се надигна и тръгна през залата. Мишока хукна след него.

— Ей, капитане! Този не говореше като човек от Плеяди!

— На място като това те винаги говорят езика на клиента си, независимо какъв е той. Оттам си изкарват парите.

Когато стигнаха до вратата, мъжът отново ги извика. Той кимна на Лорк и каза:

— Исках само да ти напомня, че ако искаш още, можеш да дойдеш пак. Чао, красавецо.

— Ще се видим отново, грознико. — Лорк излезе. Нощта беше студена. Той спря на най-горното стъпало, захлупи с длани лицето си и пое дълбоко въздух. — Насам, Мишок. — Той протегна ръце. — Я си смръкни!

— Какво да направя?

— Поеми дълбоко въздух, задръж го за малко и после го изпусни.

Мишока се наведе и видя да се появява сянка, която не беше неговата. Мишока отскочи.

— Добре де. Какво ти стана?

Мишока погледна нагоре, а Лорк надолу, но и двамата видяха патрулния.

Лорк присви очи и разтвори ръце.

Патрулният реши да не обръща внимание на Мишока и погледна Лорк.

— О-о! — с долната си устна той покри горната. — Можеше да е нещо опасно. Нещо незаконно, нали разбирате?

Лорк кимна.

— Можеше да бъде.

— Тези места наоколо трябва все да се държат под око.

Лорк кимна отново.

Същото направи и патрулният.

— Я ми кажете, какво ще стане, ако се отклоня малко от закона, ще позволите ли?

Мишока забеляза усмивката, която капитанът не остави да се появи на лицето му. Лорк вдигна ръце към патрулния.

— Подрусай се малко.

Патрулният се наведе, пое въздух и се изправи.

— Благодаря — рече той, обърна се и изчезна в тъмнината.

Мишока го проследи за миг, поклати глава, сви рамене и направи циничен жест на капитана.