Читать «Свръхнова» онлайн - страница 111

— Що за място е това?

Чу се писък на жена. Една врата се отвори с трясък. Тя залитайки изскочи навън. Изведнъж от тъмнината се протегна друга жена, хвана я за ръката, удари й две плесници и я дръпна обратно вътре. Вратата се затръшна при втория писък. Един възрастен човек — вероятно друг ледо-рибар — влачеше млад човек през рамото си.

— В стаята, дето си взел, ще теб заведем. Главата си изправена дръж. Всичко наред ще е. В стаята ще теб заведем.

Мишока ги гледаше как се олюляваха. Една девойка беше се спряла отзад близо до каменните стълби. Тя клатеше глава. Най-сетне той кимна и двамата тръгнаха обратно.

— Мястото, за което си мисля, освен всичко друго, беше и място на процъфтяващ бизнес, където набираха хора за работа в рудниците на Външните колонии и вземаха комисионна за всеки новак. Всичко беше напълно легално: във Вселената има много глупави хора. Аз съм бил надзирател в един от тези рудници съм виждал нещата от другата им страна. Не е много приятна. — Лорк надникна през вратата. — Името е друго, но мястото е същото.

Той тръгна надолу по стълбите. Мишока бързо се огледа и го последва. Влязоха в дълга стая с дъсчен бар-плот покрай едната стена. Няколко мултихромни платна хвърляха бледа светлина.

— И хората са същите.

Един мъж, по-възрастен от Мишока, но по-млад от Лорк, със сплъстена коса и мръсни нокти, се приближи до тях.

— Какво мога да направя за вас, момчета?

— Имате ли нещо, дето може да ни накара да се чувстваме добре?

Той притвори едното си око.

— Седнете.

Минаваха неясни фигури и се спираха пред бар-плота.

Лорк и Мишока се шмугнаха в едно сепаре. Мъжът издърпа един стол, обърна го, изтърси го и седна в челото на масата.

— Колко добре искате да се почувствате?

Лорк сложи ръцете си на масата с длани, обърнати нагоре.

— Долу си имаме… — мъжът погледна към вратата в дъното, където непрекъснато влизаха и излизаха хора. — …патобаня.

— Какво е това? — попита Мишока.

— Едно място с кристални стени, които отразяват цвета на твоите мисли — отвърна Лорк.

— Оставяш си дрехите пред вратата и плуваш между колони от светлини в поток от глицерин. Той е загрят до температурата на тялото, в резултат на което всички сетива се притъпяват. След съвсем кратко време, лишен от пряк контакт с осезаемата действителност, ти лудваш. И собствените ти психотични халюцинации правят цяло представление върху пода. — Той отново погледна мъжа. — Искам нещо, което да вземем с нас.

Зад тънките устни на мъжа тракнаха зъби.

Върху подиума в края на бара голо момиче излезе в кръга от светлина с коралов цвят и започна да пее поема. Седналите на бара пляскаха в такт.

Мъжът попоглеждаше ту капитана, ту Мишока.

Лорк събра дланите си.

— Блаженство.

Веждите на мъжа се вдигнаха чак под сплъстената му коса, после се смъкнаха надолу по челото му.