Читать «Свръхнова» онлайн - страница 108

— Хайде, влизайте.

Те тръгнаха след капитана по бежовия килим. Катин мина напред, за да разгледа една полица, с наредени по нея бронзови статуетки.

— Бенин? — попита той капитана.

— Мисля, че да. Йоргос беше страстен почитател на Нигерия от тринадесети век.

Катин се обърна към отсрещната стена и очите му се разшириха.

— Това не може да са оригиналите. — Той присви очи. — Фалшификати на ван Меегерен, нали?

— Не, опасявам се, че това са точно ясни стари копия.

Катин се подсмихна.

— Сякаш ми е все още пред очите „Под Сириус“ на Дехай.

Продължиха напред, за да прекосят хола.

— Мисля, че тук има барче — Лорк свърна към една врата.

Светлините светеха с половин капацитет заради това, което нахлуваше иззад четиредесетфутовата стъклена витрина отсреща.

Жълтите светлини в стаятт танцуваха върху басейна с пясък от млечен опал, размесен с отломки от ограждащата го скала. В стаята, върху въртяща се поставка, вече пристигаха освежителни напитки. Върху подвижни стъклени лавици бяха подредени бледи статутетки. В големия хол имаше бронз от Бенин, тук имаше ранен Сикладикс, прозрачен и безизразен.

Вън от стаята беше Голд.

Отдолу сред възсолените чукари лавата пламтеше и светеше като ден.

Реката от разтопена лава минаваше точно под прозорците и хвърляше сенките на чукарите по тавана, между дървените греди.

Мишока направи крачка напред и каза нещо беззвучно.

Тайи и Себастиан присвиха очи.

— Не е ли това тук…

— …нещо, което си заслужава да се види!

Мишока затича около пясъчния басейн, облегна се на стъклото с ръце от двете страни на лицето му. После им се усмихна през рамо.

— Това е все едно да се озовеш точно долу, в средата на някой от Хеловете на Тритон!

Когато лавата изригна в Голд, нещото с плясък се спусна от рамото на Себастиан на пода и се скри зад своя господар. Падащите огньове хвърлиха светлина върху лицата им.

— Коя отвара от оня свят искате да опитате първо? — попита Лорк близнаците, които разглеждаха бутилките върху поставката.

— Тази в червената бутилка…

— …в зелената бутилка изглежда примамливо…

— …не толкова примамливо, колкото някои от питиета, които пиехме на Табман…

— …Бас хващам, че на Табман щеше да има и нещо, което се казва блаженство…

— …нали знаеш какво е това блаженство, капитане?

— Няма блаженство — Лорк вдигна бутилките, по една в двете си ръце. — Червената или зелената. И двете са добри.

— Със сигурност мога да поема малко…

— …аз също. Но предполагам, че той не може…

— …предполагам, че не. Та за мен…

— …червената…

— …зелената.

— По едно и от двете. Хайде.

Тайи докосна ръката на Себастиан.

— Какво има? — Себастиан се намръщи.

Тя посочи стената точно в момента, когато една от лавиците отминаваше плавно покрай дълга картина.

— Гледката от Туле към Усойния Равин е! — Себастиан стисна рамото на Лео. — Виж! Това моят дом е!