Читать «Свръхнова» онлайн - страница 105

На половината път надолу Мишока се обърна и тръгна обратно, нагоре по ескалатора.

— Това не е… Това не е Земята.

— Ъъ? — Катин се плъзгаше наблизо, той видя Мишока и също тръгна обратно по неговата си пътечка.

— Катин, погледни всичко това там долу. Това не е Слънчевата система. Това не е Дракон.

— Това пътуване ти е първото излизане извън Слънчевата система, нали?

Мишока кимна с глава.

— Нещата не са кой знае колко различни.

— Но погледни, Катин, само погледни!

— Градът на ужасната нощ — замислено промърмори Катин. — Колко много светлини. Те сигурно се страхуват от тъмнината.

Те постояха още миг, загледани в разчертаното шахматно табло: богато украсени шахматни фигури, купчина царе, царици и топове, струпани офицери и пешки.

— Хайде — каза Мишока.

Двадесетметровите метални ленти, от които бе направена гигантската стълба, ги смъкнаха надолу.

— Я по-добре да се държим за капитана.

Улиците около космодрума бяха пълни с хотели, които даваха евтини стаи под наем. Маркизите им се надвесваха над тротоарите, рекламираха дансинги и психорами. Мишока се загледа през прозрачните стени към хората, които плуваха в оздравителния клуб.

— Не е по-различно отколкото на Тритон. Шест пенса? Цените им обаче са далеч по-ниски, по дяволите.

Половината от хората по улиците бяха явно членове на екипажи или офицери. Улиците бяха пълни с народ.

Мишока чу музика. Стори му се, че идва от отворените врати на баровете.

— Ей, Тайи — Мишока посочи един навес. — Работила ли си някога на такова място?

— Да, в Туле.

Експертни предсказания: буквите от надписа проблясваха, смаляваха се и се увеличаваха.

— В Града ще останем…

Всички се обърнаха към капитана.

— …пет дена.

— На кораба ли ще ги прекараме? — попита Мишока. — Или тук в града, където ще можем да се позабавляваме?

Близо до края му белегът се преряза от три линии една до друга: челото на капитана се набърчи.

— Всички вие разбирате, каква опасност ни дебне — погледът му се плъзна по околните сгради. — Не. Няма да сме нито тук, нито на кораба. — Той влезе в комуникационната кабина. Без да си прави труда да затваря вратите, той постави ръката си пред индукционните пластини. — Тук е Лорк ван Рей. Йоргос Сецуми там ли е?

— Дали е свършило съвещанието му ще проверя.

— Негов андроид също може да ми свърши работа — отвърна Лорк. — Искам една дребна услуга.

— С вас, г-н ван Рей, той винаги лично предпочита да говори. Момент, свободен мисля е.

В комуникационната колона се появи една материализирана фигура.

— Лорк, толкова много време теб не съм виждал. Какво за теб мога да направя?

— Ще използва ли някой Таафайт на Голд през следващите десет дена?

— Не. Аз в Туле сега съм и през следващия месец тук ще остана. Разбрах, че в Града си и от място за отсядане, така ли е, се нуждаеш?

Катин вече беше забелязал, че капитанът премина от един диалект на друг.

Гласовете на капитана и Сецуми излъчваха незабележими прилики, които им придаваха характерно звучене. Катин разпозна една обща ексцентричност, която определи за себе си като акцент на висшето общество в Плеяди. Той погледна към Тайи и Себастиан, за да види тяхната реакция. Откри почти незабележимо движение на мускулите около очите. Катин отново се обърна към комуникационната колона.