Читать «Свръхнова» онлайн - страница 104

И така, Рок кацна точно до черния мехур на Града, захлупил Дяволския нокът.

Федерация Плеяди, оня свят, 3172

„…от осемнадесет часа.“ Така завърши радиоинформацията.

— Ще бъде ли това достатъчно добър дом за теб? — попита Мишока.

Лео плъзна поглед по полето.

— Никога не съм тези пространства обикалял — отбеляза рибарят. Надалеч, чак до хоризонта, се стелеше море от натрошени ледове. — Но огромни членестоноги шестокраки нхари на стада из това море местят се. С харпуни дълги колкото петима високи мъже тях рибарите хващат. Това е Плеяди. То ми е дом достатъчно.

Той се усмихна, изпусна въздух и издишаната пара замъгли сините му очи.

— Това е и твоят свят, нали, Себастиан? — попита Катин. — Сигурно се чувстваш добре, връщайки се у дома.

Себастиан отблъсна тъмното крило, което пляскаше пред очите му.

— Мой е, но… — той се огледа и сви рамене. — Аз от Тхул съм. Това по-голям град е, на четвърт обиколка на другия свят намира се. Много далеч оттук е и много различен е. — Той погледна нагоре към сумрачното небе. Сестрата бе високо, една замъглена перла зад покров от оловносиви облаци. — Много различен. — Той поклати глава.

— Наш свят, да — каза Тайи, — но изобщо наш дом не е.

Когато заговориха, застаналият няколко стъпала пред тях капитан се обърна назад.

— Вижте — той посочи портала. Под белега лицето му оставаше неподвижно. — Няма го дракона по спираловидните колони. Това е нашият дом. За теб, за теб, за теб и за мен, това е дом!

— Достатъчно дом — повтори Лео. Но в гласа му прозвуча сдържаност.

Тръгнаха след капитана и минаха през портала без змея.

Пейзажът бе обагрен с всички цветове на обгоряло:

Мед: окислена до изпъстрено с жълти петна зелено.

Желязо: черна и червена пепел.

Сяра: с тинест, възмораво кафяв окис.

Цветовете като лепкави петна извираха от прашния хоризонт и се повтаряха по стените и кулите на Града. Линсеъс присви сребърните ресни по клепачите си, за да погледне небето, където рой сенки като полудели черни листа трепкаха срещу изтощеното слънце, което дори по пладне излъчваше вечерна светлина. Той погледна назад към животното, кацнало на рамото на Себастиан, което беше разперило крила и дрънкаше с верижката си.

— Как се чувства слугата на вожда в къщи? — Той се протегна, за да погали кацналото нещо, но бързо отдръпна бялата си ръка от черната лапа.

Близнаците се спогледаха и се разсмяха.

Спуснаха се надолу към Града на ужасната нощ.