Читать «Свръхнова» онлайн - страница 103

— Никога не съм бил там — отговори Катин.

Мишока поклати глава.

— Чудех се, вие знаете ли, дали няма да намерим нещо… — Той отново сведе поглед надолу. — Няма значение…

— Трябва тях да попиташ — каза Катин, сочейки картоиграчите на отсрещната страна на стаята. — Това е техният дом.

— О — каза Идас, — Да, предполагам.

Той се отблъсна от рампата, цопна във водата, закрачи по пясъка и вир-вода мокър тръгна по килима.

Катин погледна Мишока и поклати глава. Синята вълна просмука напълно мокрите следи.

— Шестица мечове.

— Петица мечове.

— Извинете, да знае някой от вас…

— Десятка мечове. Аз съм на ход. Рицарят на сърцата.

— …нещо за света, в който отиваме. Знаете ли, дали…

— Кулата.

— Бих искал тази карта да не беше обърната с главата надолу в предсказанията за капитана — пошушна Катин на Мишока. — Повярвай ми, това е лоша поличба.

— Четворка купи.

— Аз съм. Девятка жезли.

— …ще успеем ли да намерим…

— Седмица жезли.

— …малко блаженство?

— Колелото на съдбата. Аз съм. — Себастиан вдигна поглед. — Блаженство ли?

Откривателят, решил да нарече най-отдалечената планета в Дим, Мъртвата сестра, „Елизиум“ си бе направил лоша шега. Независимо от струпването на всички достъпни планетомоделиращи съоръжения, тя си оставаше едно вледенено пепелище, обикалящо по елипса на транс-Плутониево разстояние от Нейната призрачна светлина, гола и пуста.

На времето някой предложил съмнителната теория, че и трите останали светове всъщност са били спътници, които са съществували под закрилата на гигантска планета. Но станала катастрофа и те избегнали яростта, анихилирала тяхната закрилница. „Горкият спътник, ако това изобщо е спътник, — помисли Катин, докато прелитаха покрай него. — Съдбата ти не е по-добра от тази на планетата. Добър урок за амбициозните.“

След като изследователят продължил своята дейност, той възстановил чувството си за адекватност. Усмивката му секнала в средния свят и той нарекъл това място Дис.

От по-нататъшната му съдба може да се съди, че се е вразумил твърде късно. Веднъж пожънал класическо възмездие, той обаче продължил да флиртува с боговете. Корабът му се разбил в централната планета. Тя останала неназована и до ден-днешен за нея се говори като за оня свят — без великолепие, събития или богатства. Едва когато дошъл вторият изследовател, оня свят изведнъж разкрил своята тайна. Обширните равнини, които отдалече били определяни като втвърдена цепеница, се оказали океани от замръзнала вода. Вярно е, най-горните десет до сто фута били примесени с всякакъв вид баластра и трошляк. В крайна сметка се изяснило, че оня свят е покрит с пласт от две до двадесет и пет мили вода. Вероятно деветнадесет двадесети от нея са се изпарили в космоса, когато Дим, Мъртвата сестра се е превърнала в нова. Появил се някакъв процент сух терен, малко по-голям от този на планетата Земя. А въздухът, който не можел да се диша, липсата на органичен живот, свърх-ниските температури? В сравнение с даровете на морето това били дребни проблеми, лесни за решаване. И така, в ранния период на Плеяди човечеството нахлуло в овъглената и вледенена земя. Най-старият град на оня свят — макар и не най-големия, поради търговското и икономическо преселение на народите през последните триста години — е бил наречен много внимателно: Градът на страшната нощ.