Читать «Среднощна красавица» онлайн - страница 99

— Това, което мисля е, че не давате пукната пара за удобствата, скъпа. Ако беше така, нямаше да показвате прелестите си в гората така щедро пред мъже, които могат да ви предложат само кратка любовна увертюра в храсталака. Да разбирам ли, че така бързо сте преминали от девственост към пълен разврат?

— О-оо! Проклетник! Спрете веднага коня и ме пуснете да сляза. Мъж като вас едва ли може да оцени невинността. Отказвам да продължа по-нататък с такова жалко същество, нито да позволя…

Ръката му отново я притисна силно и почти смаза гръдния й кош — спря потока от думи и тя остана без въздух.

— Стига.

Тази дума бе произнесена тихо, но заплахата в нея прозвуча достатъчно ясно, за да обуздае гнева й и да й напомни, че ако иска да преодолее и тази опасна ситуация, трябва да бъде много внимателна. Когато той разхлаби хватката си, тя пое дълбоко въздух и прехапа устни.

Грубият смях на Брет бе като горещо издихание, което опари врата и бузата й.

— Все още можеш да си показваш ноктите, както виждам. А тъкмо започнах да мисля, че си забравила как да бъдеш свирепа малка котка.

— Така ли? Господи! Положително ми е трудно да призная, че нито за момент не съм забравила колко непоносим можете да бъдете.

— Внимателно, принцесо. Може да започнеш битка, която не е по силите ти.

— Вие самият започнахте, Брет Банинг! Може и да говорите, че не ви харесва да бъдете тук и не искате да бъдете херцог, но действията ви опровергават подобни твърдения. Вие сте, лъжец, измамник. — Тя се сгърчи под увеличаващия се натиск и почти остана без дъх от гняв и от силата, с която я притискаше, но успя да събере сили и да се обърне към него.

Той я гледаше студено и челюстите му бяха силно стиснати — очертаваха се като стегнати буци под смуглата кожа. Кой е този човек, учудена си помисли, и към гнева й се прибави и любопитството. Той я озадачаваше и вбесяваше едновременно. През изминалите седмици тя опозна тялото му почти толкова добре, колкото своето, но знаеше толкова малко за него. Какви са желанията му и защо стоеше в Англия, след като толкова много искаше да се върне в Америка. Беше нещо повече от необходимостта да омъжи братовчедките си. За това бе сигурна. Брет Банинг не бе от мъжете, които се интересуват от подобни неща. Той ще остави достопочтената вдовица да се оправя сама с подробностите, а сам ще остане в сянка. И така, защо бе все още тук?

Вместо да му зададе въпроса, който я вълнуваше, Кайла каза гневно:

— Трябва ли да яздим толкова бързо? Защо не ме оставихте да взема моя кон…

— Да, наистина.

Дори и да искаше да изрече още нещо язвително, забележка, която да опише силата на нейното презрение към него, не успя, защото той подкара коня още по-силно и всичко щеше да прозвучи накъсано и несвързано заради галопа на коня. Досадно бе да я смята за такова нищожество. Дойде и я отвлече, сякаш бе някаква жалка проститутка, макар че Годфри бе поел грижата за нея. Бе отсъствал повече от седмица и информацията, която бе събрал за нея, най-вероятно бе свързана с миналото. Той знаеше всичко за нея, знаеше почти всичко и за Фостин. Не бе тайна, че неговите адвокати събираха информация от момента, когато тя се бе обърнала към тях. Какво друго би могъл да научи, което да има такъв ужасяващ ефект върху него?