Читать «Среднощна красавица» онлайн - страница 97

— Проклет да сте!

— Бил съм проклет толкова години, Trinket. Ти не си първата, която изрича проклятия по мой адрес. Хайде да тръгваме, защото скоро ще се стъмни и няма да виждаме пътеката.

Без да й остави време да откаже или високомерно да се оттегли и да го остави сам, както жадуваше да направи, той я подхвана с две ръце за кръста и я хвърли върху гърба на коня си. Докато тя запази равновесие, той вече се бе метнал отзад и протегна ръце да вземе юздите. Кайла отхвърли кичурите коса, паднали над очите й, и изобщо не изпита облекчение, като видя, че Годфри е застанал съвсем близо и ги наблюдава. Тя се взря в очите му със слаба надежда:

— Годфри…

— Ще ви видя и двамата в имението, мис Ван Влийт.

Кайла се почувства наранена, с тези думи той сякаш я отхвърли и си изми ръцете. За кратко бе помислила, че този висок словоохотлив мъж, който в началото я бе изплашил, можеше да стане приятел, на когото да разчита. Явно е била напълно заблудена.

Годфри каза нещо на Брет на този странен език, на който двамата се разбираха и според нея бе езика на команчите. Отговорът на Брет прозвуча рязък и гърлен, повече като ръмжене, отколкото като труден диалект. После той обърна коня надолу по пътеката между дърветата. Встрани растяха млади фиданки, които изникваха пред тях като гротескни фигури, и докато на идване й се струваха забавни, сега изглеждаха направо заплашителни. Кайла болезнено усещаше близостта на Брет — горещината на тялото му, притиснато в нейното, и погледът му, шарещ по откритите й бедра под късата циганска фуста. Господи, дрехите й останаха в огромния дървен фургон, миришещ на дим и подправки, а тя бе облечена в тази къса лека фуста и тънка блуза, която едва я покриваше.

За момент тя се видя с очите на Брет, облечена в памучна бяла риза с връзка, която позволява да се смъкне свободно до раменете, тънка набрана пола, която потрепваше при всяко нейно движение и, разбира се, без бельо, само с чорапите и ботушките. Да, възможно бе да си помисли човек, че е облечена доста предизвикателно, но студената логика нямаше място при подобни подозрения. Би ли била толкова наивна да флиртува под носа на Годфри? Изглеждаше невероятно, но явно Брет допускаше такава възможност. Или може би той просто използваше случилото се като извинение за яда си и това му даваше нов повод да я нарани.

Тя помисли, че сигурно е права, защото почувства скованост в движенията му, която го издаваше. Над пътеката падаха дълги сенки, разсейвани от последните меки следобедни лъчи. Кайла потръпна, когато минаха през едно по-осветено от слънцето място, като примигна срещу ярката светлина след мрака в гората. Гласът му прозвуча подигравателно, когато тя се опита да придърпа полата по-надолу:

— Твърде късно е за прояви на срамежливост, Trinket.

Кайла дръпна юздите, но ръцете му ги хванаха още по-здраво и усилията й се оказаха напразни. Тя го изгледа разярено, ядосана, че може да бъде толкова упорит и своенравен.

— Пуснете ме.

— Не!

Хватката на ръцете през кръста й беше желязна, и тя почти не можеше да си поеме дъх. Спря да се бори с него и успя да вдигне леко рамене: