Читать «Среднощна красавица» онлайн - страница 101

Само това я караше да издържа на напрежението, защото вътрешно се чувстваше съвсем уязвима. Брет се приближи към нея, стъпките му потъваха в дебелия килим — движеше се леко и грациозно като дива котка и това винаги я изнервяше. Да върви по дяволите — опитваше се да я изкара от равновесие. Добре, няма да му позволи да направи това. Ще бъде напълно невъзмутима, каквото и да й казва.

И все пак не беше толкова лесно. Не и когато той улови погледа й в огледалото и на лицето му бе изписано странно изражение. Той произнесе с характерния си провлачен глас:

— Трябваше да ми кажеш за лорд Брейкфилд, Кайла.

Тя изумено се взря в образа му в огледалото:

— Лорд Брейкфилд?

Едва отзвучаха думите й и той хвана косите й и я дръпна назад така, че да я накара да погледне него, а не отражението му.

— Да, лорд Брейкфилд. Граф Нортуик. Или се преструваш, че не знаеш за какво става дума? Исусе! Да не мислиш, че за мен щеше да има някакво значение?

В думите му прозвуча нотка на сдържана ярост, която показваше колко дълбоко е засегнат от наученото. Тя беше в пълно неведение.

— Спомням си, бях представена на лорд Брейкфилд на бала у лейди Сефтън, но не разбирам какво значение има това сега.

Пръстите на Брет се вкопчиха в кичур от косата й. Това я накара да се обърне още повече назад и ръката му помилва шията й. Кожата на пръстите му бе грапава и в този момент от него струеше безкрайна нежност.

— Трябваше да ми кажеш.

— Наистина, Брет, нямам представа за какво говориш. Да ти кажа какво? Че лорд Брейкфилд според мен е доста неприятен човек с малки като френско грозде очички и съсипано лице? Това е истината, макар че все още не разбирам защо е трябвало да говорим за него.

— Може би не, но щях да бъда наясно с нещата, ако ги бях научил от теб, а не да разбера фактите пред очите на цяла тълпа — той рязко се дръпна и облегна рамо на стената от едната страна на огледалото. Загледа се в нея и вдигна вежди с омразната си подигравателна усмивка. — Но предполагам, че не се интересуваш от хорското мнение.

— Какво, за Бога, се опитваш да ми кажеш? — Объркването й се превърна в раздразнение и тя здраво стисна дръжката на четката за коса, като яростно се обърна с лице към него.

— Брейкфилд и твоята майка, жалката Фостин Оберже, проститутка и любовница на богатите и готовите да платят — вярно ли е, че тя те е продала на този господин, сладката ми, или и това е един неоснователен слух като тези за баща ти и за твоята добродетел?

14

Дори и в яда си, че не му е казала за това, с тази новина й нанесе зашеметяваш удар. Веднага видя в какъв шок изпадна тя — пребледня като платно и замижа от болката. По дяволите, изглеждаше толкова чиста и невинна, но наистина ли беше такава? Стори му се невъзможно да свърже младата жена, седнала пред него, с това, което Нортуик каза и другите потвърдиха. Непочтеността на Нортуик бе известна на всички, а Фостин Оберже е била в пълна безизходица. Наистина ли му е продала дъщеря си за достатъчно голяма сума, която да й позволи да напусне Англия, както твърдеше самият той? Изглеждаше възможно, дори вероятно, и по непонятни причини от тази мисъл стомахът му се свиваше.