Читать «Среднощна красавица» онлайн

Розмари Роджърс

Розмари Роджърс

Среднощна красавица

ПРОЛОГ

Англия, 1799

Коридорът бе потънал в мрак, който попиваше тънките треперливи струйки светлина от лампата, високо на стената. Сенките се прокрадваха край ламперията и се спотайваха в ъглите като хищници в очакване на нищо неподозиращи жертви. Въпреки че й бе строго забранено, Кайла не можа да се сдържи и захапа палеца си, като започна ожесточено да го смуче. Тя бавно се придвижваше към сигурността на крехкото петънце светлина, което се процеждаше под вратата на майка й. Вратата бе открехната и тя забърза, преди да бъде хлопната пред лицето й. Това често се случваше нощем, когато просто искаше маман да я прегърне, но вместо това Мари я връщаше назад. Къде беше Мари? Сигурно дойката й отново бе излязла и щеше да се върне, кикотеща се в облак от винени изпарения. Щеше да й просъска да върви да спи и да не казва на никого какво е видяла, иначе кошмарът ще дойде да я вземе.

Кайла заглуши глухото ридание, което се надигна в гърлото й при мисълта за това. Щеше ли кошмарът да дойде тук и да я вземе? Тук, в коридора пред стаята на майка й? Тя разпери ръка и плътно я притисна до грапавата дървена ламперия, а другата ръка още държеше пред лицето си заради успокояващото усещане на палеца в устата. Отново я обзе панически страх, но тя си наложи да продължи бавно напред, крачка по крачка, докато застана пред лентата светлина, която се процеждаше през открехната врата. Примигна.

Какво става с мама? Долавяха се приглушени гласове. Стори й се, че чува гласа на мъжа, който идваше нощем при майка й. Почти готова да се разплаче, тя усети отново онова странно чувство. Не харесваше този мъж. Той не бе добър с маман, защото понякога я чуваше да изхлипва, когато той е там. Звукът бе странен и звучеше така, сякаш майка й изпитва болка. Но по-късно, когато виждаше отново майка си, тя не й изглеждаше наранена. Напротив, усмихваше й се нежно, въпреки че изглеждаше далечна и разсеяна. Кайла ставаше непослушна и разливаше чая или нарочно изронваше бисквитите, за да накара майка си да погледне към нея — да я забележи, а не само да й кимва унесено с глава и да се усмихва сякаш на себе си…

Но сега той отново бе тук и това никак не й хареса. Тя бутна вратата и пристъпи вътре. Босите й крака не вдигаха никакъв шум по дървения под. Огледа се наоколо и макар че разрошената й коса й пречеше да вижда, изпод русите къдрици успя да фокусира поглед в спалнята на майка си. Очите й се разшириха от учудване.

Майка й бе облечена само в червения си халат, който се бе разтворил и откриваше голото й тяло. Нейната красива ефирна коса, винаги вдигната и навита на кок, бе разпиляна като водопад от къдрици по раменете й. Погледът й бе впит в лицето на мъжа и тя не се противеше, когато мъжът я докосваше на онова място, за което на Кайла бяха казали, че не бива да позволява никой да докосва. Защо мъжът прави това? И защо маман му позволява? Тя седеше неподвижно, докато ръцете на мъжа я милваха и от време на време я притискаха така, че леко изстенваше.

Разстроена, Кайла пристъпи напред в стаята. Босите й пръсти потънаха в дълбокия топъл килим. Никой не я забеляза и тя спря нерешително.