Читать «Среднощна красавица» онлайн - страница 100

Нямаше нищо ново, разбира се. Виновен за това бе неговият вбесяващ навик, породен от неизвестни за нея причини, да й подхвърля груби забележки с цел да я нарани. Сякаш обвиняваше нея за отвличането й от бала на лейди Сефтън. Кайла имаше основателни причини да иска да получи, каквото й се полага. Доколкото познаваше Брет, той нямаше да се спре пред нищо, за да получи своето. Това важеше и за нея, независимо че бе жена.

Изкушаваше се да му каже всичко това и с мъка се сдържаше и опитваше да бъде студена и въздържана, дори и след като пристигнаха в имението и той почти я хвърли на стълбите пред къщата. Изрече кратко:

— Влезте вътре и ме почакайте.

О, да, бе много изкушаващо да му каже нещо грубо и вулгарно като думите, които бе чувала в кухнята. „Майната му“ би прозвучало така добре от устата й в момента. Човек като Брет можеше напълно да схване може би точно значението на тези думи. За нещастие това само би го накарало отново да мисли, че е паднала толкова ниско. Тя трябваше да го накара да разбере, че не е една от тези жени, като се държи сдържано и запази самообладание!

И все пак, изкачвайки стълбите, под любопитните погледи на мисис Линч и дори Сюзън, си наложи, доколкото можа, да го направи с достойнство. Но как да преодолее досадното безпокойство, че все пак тя беше точно такава жена. Може би не по своя воля, а по стечение на обстоятелствата. О, Господи, винаги ли трябваше да се примирява, че е обречена на хорското неодобрение? Не е чудно, че майка й е напуснала Англия. Да предостави услугите си като платена икономка е било далеч по-приемливо от това, да бъде непрекъснато подложена на срама, да бъде отхвърляна от тези, които някога са били нейни приятели.

Басмяната пола потрепваше около прасците й, докато минаваше покрай мраморните статуи в преддверието и се качваше по широкото стълбище. Гърбът й бе изправен и Кайла вървеше така, сякаш връщането и в къщата в такова облекло бе съвсем в реда на нещата. Веднъж танте Селест бе казала, че една дама може да направи почти всичко, стига да е елегантно и със стил. Не бе толкова вярно, колкото й се искаше.

Но това не значеше, че ще позволи на Брет Банинг да я наранява повече от допустимото за оцеляването й. Той беше херцог Улвъртън, но тя имаше достойнство и търпението й не беше без граници.

Когато той се прибра, Кайла седеше пред малката тоалетна масичка и се решеше. Вдигна поглед и срещна очите му в огледалото. Прокара гребена по разпуснатата коса, заслушана в слабото пукане на кичурите в ръцете си. Нежни като коприна, къдриците се заплитаха из пръстите й. Тя заби очи в косите си, не върху лицето му. Защо трябва да я гледа по този начин? Така… студено? Това я правеше да се чувства неспокойна, а трябваше да се сдържи, да запази спокойствие и самообладание.