Читать «Среднощна красавица» онлайн - страница 98

— Колко сте брутален. Предполагам, чувствате превъзходство над останалите, когато се държите като животно.

— Информацията, която събрах за вас за осем дни, ме накара да почувствам превъзходство.

От тона на тези думи тя разбра, че не само нейният танц е дал повод да се държи така и затова предпазливо замълча. Докато не разбере защо е толкова ядосан, тя нямаше намерение да му противоречи и да си губи времето в празни спорове.

Мекият бриз се бе превърнал в хладен вятър след залеза на слънцето и тънката блуза и фустата не можеха да я стоплят. Кайла потръпна и той тихо се засмя.

— Страхливка. Не си ли любопитна? Дори не искаш да знаеш какво съм научил за теб? Или ти вече знаеш, querida? Разбира се, сигурно е така. Защо иначе ще мълчиш и ще се цупиш?

— Предпочитам да мисля, че това, което сте научил, е любопитно.

Хладният й отговор го изненада и той смутено замълча. После се засмя, но не с онази подигравателна нотка в гласа, а искрено развеселен. Тя се загледа в ръката му, която държеше юздите и изглеждаше тъмна на фона на белия маншет на ризата му под ръкава на куртката. Способни ръце. Силни ръце. Мъжки ръце, а не бледи и нежни, с дълги пръсти и гладки като на момиче, каквито имаха английските джентълмени. Има нещо много показателно в ръцете на мъжете. Те разкриват мъжката им природа. Меки ръце — лек живот. Здрави ръце — суров живот. Дали това бе вярно и по отношение на Брет?

Не изглеждаше да е така, защото той бе богат, член на аристокрацията, въпреки че дълги години е живял извън Англия. Дори и да го считат за аутсайдер в някои отношения, то той определено бе приет във висшите кръгове на обществото. Не бе като нея — пария, изключена напълно от обществото, без възможност дори да се омъжи.

— Бързо се ориентираш, querida — промълви той в ухото й, а дъхът му пареше бузата й и тя потръпна. В отговор той я притисна още по-силно, сякаш да я стопли. — Трябва да се обличаш в по-прилични дрехи. Знам, че шивачката трябваше вече да е пристигнала. Къде са нормалните ти дрехи?

— Аз… Санча настояваше, че не мога да танцувам с костюма за езда и ми зае нейните дрехи — звучеше глупаво, но той не се засмя, а само вдигна рамене.

— Ако продължаваш да разменяш скъпите си дрехи от кадифе за евтини парцали, ще бъда принуден да те предам на друг покровител много по-скоро, отколкото възнамерявах.

Раздразнена не толкова от думите му, колкото от небрежния намек, че толкова лесно може да го замени с друг мъж като закрилник, тя се обърна рязко в ръцете му, за да го погледне в очите.

— Отхвърлям намеците ви, сър.

— Намека, че имаш нужда не само от един портфейл, за да те издържа? Красивите жени рядко струват евтино, дори и новачките. Нямам неограничени възможности.

— Искате да кажете, че нямате нищо против, ако потърся нов покровител? Колко удобно. Може би ще ме ориентирате тогава кои мъже могат да си позволят да ме покровителстват, за да не си губя времето с такива, които могат само да ме гледат, но не и да ме докосват, ваша светлост. В края на краищата това ще спести много неудобства на всички нас, нали?