Читать «Среднощна красавица» онлайн - страница 96

Като изфуча гневно, младият циганин заплашително тръгна към Брет. Направи само крачка напред и спря под въздействието на резкия вик на Джовани. Брет, изглежда, просто се забавляваше от реакцията му, но Кайла усети враждебността и заплахата, които излъчваше позата на младежа.

— Ваша светлост — започна тя, но тъмният поглед, който й хвърли, накара сърцето й да забави ритъм и тя с усилие довърши — надявам се, че не сте разбрали нещата погрешно.

— Струва ми се, че всичко е ясно, така ли е, съкровище? — Провлаченият тон и усмивката не скриха заплахата в думите му. — Сигурно ще чуя някое отвратително признание.

— Не бъдете такъв идиот! — Кайла спря, преди да изрече гневните думи, които напираха на устните й. Не беше честно да рискува тяхната сигурност, след като не бяха направили нищо нередно. Брет бе способен да разбира нещата така, както пожелае. Не бе ли сторил същото и с нея самата. Да, и беше неспособен да опита да разбере нещата, извън обсега на неговите мисли, и да признае истини, опорочени от недоразумения.

Кайла леко вдигна рамене и успя да изобрази нещо като усмивка:

— Аз просто танцувах.

— Видях това, съкровище.

По-рязко, отколкото възнамеряваше, тя му се сопна:

— Не ме наричайте така!

— Какво, бижу? — Брет се отлепи от ствола на дървото и тръгна към нея небрежно и изящно. Той самият бе заплаха и обещание едновременно в отлично ушит костюм, и отново й напомни за дебнеща пантера. Хвана я за китката и поднесе ръката й към устните си: те бяха хладни върху разгорещената й кожа:

— Това е само едно мило обръщение. Дразни ли ви?

Тя се почувства малко глупаво и леко кимна. Всички се бяха вторачили в тях, или поне бяха, докато вниманието му бе съсредоточено в младия мъж, който й бе партньор. После напрежението спадна и повечето се оттеглиха предпазливо назад. С крайчеца на окото си Кайла забеляза, че Годфри остана неподвижен и мълчалив, докато Брет говореше.

— Но защо не ти харесва да те наричам така? Има други, доста по-неприятни думи, с които мога да те нарека, а trinket изглежда толкова безобидно.

Кайла рязко изтегли ръката си.

— Аз не съм украшение или нещо подобно, затова не ме интересува дали ме възприемате така, или ме наричате с това име.

— Да, но грешите — Брет я хвана за ръка и я отведе настрани от мястото, където все още се процеждаше следобедният здрач и светеха огньовете. Минаха покрай Джовани и ярко оцветения фургон с огромни колела и той я поведе към сгъстяващите се сенки зад лагера. Тя забеляза нов кон, леко запъхтян, да чака търпеливо и не се учуди, когато той я насочи нататък. Обърна я така, че гърбът й се залепи към запъхтяното запотено животно и насмешката в очите му се виждаше дори и на оскъдната светлина.

— Trinket е една хубава безсмислена думичка, орнамент или дребна вещ без особена стойност — Trinket, това си ти, Кайла. Хубава, декоративна, лесно заменима — пръстите му погалиха бузата й и спряха върху устните й с лека милувка. — Както виждаш, името е подходящо.

Тя отблъсна ръката му от лицето си с опакото на ръката си. Пое с усилие въздух и изсъска към него: