Читать «Среднощна красавица» онлайн - страница 77

— Но не бъдете твърде груба — добави насмешливо, като повдигна кичур коса между пръстите си, любувайки се на златистия отблясък на лампата върху него, — защото, ако се държите нелюбезно, Годфри може да реши да окачи този красив скалп на колана си.

Като дръпна косата си от ръката му, Кайла не можа да прикрие раздразнението в гласа си, когато отбеляза, че без съмнение и той е участвал в подобни варварщини. Отговорът му бе направо смразяващ:

— Разбира се. Нима сте се съмнявала? Странно, защото англичаните са използвали подобни прийоми още преди американската революция, като скъпо са плащали за скалповете на семинолите — на мъже, жени, дори деца. Това не е нещо ново, нито пък практика само на туземците.

— Това ли е всъщност Годфри? Американски туземец?

— Той е един от коренните жители, от едно племе в западната част на Северна Америка. Някои ги наричат команчи. — Направи странно движение с ръка, като извиваща се змия. — Или народът на змията. Ще оставя на твоето въображение да реши защо са ги нарекли така.

Тя потрепери и затвори очи — в много отношения Брет се държеше като варварин. Див. Нецивилизован. Жесток…

Но тя се замисли за другата хаплива забележка на Брет, с която й напомни, че Френската революция едва ли би могла да бъде възприета като цивилизована, нито древните римляни, нито дори англичаните в борбите им срещу шотландците и ирландците. Тя трябваше неохотно да признае пред себе си, че човешката жестокост не признава граници и националности. Нима тя не си спомня за зверствата в Индия, извършени в името на мира? Британската колонизация бе широкообхватна, но и с цената на много жертви от двете страни, разрушения и грабежи от страна както на англичани, така и индийци.

Да, тя си спомняше размириците, когато Уилям Уелисли — брат на Артур Уелисли, сега известният херцог Уелингтън, използва британската армия, за да смаже неподчинението на местните водачи в Индия, като същевременно използва дипломатическите си умения, за да привлече и подчини на британската корона приятелски настроените им управници. Тогава бе съвсем малка, но си спомняше опасностите и страха на маман за сигурността на дъщеря й, макар че папа Пиърс се опитваше да я успокои, че те са датчани и са защитени и от двете страни. Това не бе вярно, разбира се, но за едно дете звучеше успокоително.

И все пак, напук на себе си, Кайла се почувства задължена да посочи на Брет, че едва ли е справедливо да сравнява времето на френската революция и терора тогава с нецивилизованите американски туземци, които живееха във вигвами и водеха спорадични битки срещу цивилизованите нашественици. Така, разбира се, успя да го вбеси, и тя се оттегли в мълчание, тъй като това бе единственото оръжие, което действаше успешно и на което можеше да разчита.

Тя си налагаше да го използва рядко, за да има необходимия ефект. Имаше нужда от всички начини на отпор, за да може да устои на приближаващата буря. Тук досега се чувстваше сигурна и защитена от нападки. Може би само първата икономка бе подала оставката си заради присъствието й там, но след това нямаше дори намек на неодобрение.