Читать «Среднощна красавица» онлайн - страница 75

Той отново се вдигна нагоре към нея, като привлече ръцете й в своите и преплете пръсти с нейните. Повдигна ги над главата й ги притисна в дълбоките възглавници. Тялото му надвисна над нейното и той наблюдаваше как зениците й се разшириха и езикът й облиза пресъхналите й устни — тя замря в очакване.

Сладострастно се предаде, потрепервайки от внезапното навлизане в тялото й и от силните уверени движения, които стопиха и последната й съпротива. Тялото й откликна със силни движения в синхрон с неговите и в ухото му зазвучаха тихи стонове, които го разпалваха още повече, и той ненаситно искаше още, и още.

Когато всичко свърши и тя лежеше под него влажна и изтощена, той, заситен, вдигна натежал поглед към лицето й. Взе в ръка влажен кичур коса, паднал върху бузата й:

— Трябваше да дойдеш при мен с това предложение много по-рано, съкровище. Тогава нямаше да ти откажа. Заслужаваш всяко пени, което съм платил за теб.

Тя се стегна като струна и ръката й, отпусната върху рамото му, се сви в юмрук. Заговори на пресекулки:

— Въпреки солидната банкова сметка на мое име, вие не ме притежавате. Макар и да сте платили за времето ми, тялото и душата ми принадлежат само на мен.

— Грешиш, сладка моя. Аз съм собственик на това — ръката му покри напрегнатите връхчета на гърдите й, все още стегнати от въздействието на устните и ръцете му. — И това. Аз съм платил за тях и те са мои.

— Така ли мислите? Според мен не. — Кайла леко вдигна голите си рамене. — Те са мои. Само времето ми е ваше, и то, докато ви омръзна. Кога ще стане това? Скоро? Скоро ли ще ми върнете свободата, Брет?

Загледан в очите й, той съзря иронията в тях и изруга наум. Претърколи се през леглото и стана, напрегнат и ядосан. Тя със сигурност не бе показала нежеланието си да тръгне с него онази вечер в лейди Сефтън, когато излезе с него на верандата. Може би той се бе държал малко по-настъпателно тогава, но тя бе реагирала с обичайните протести, преди да се предаде. Такива протести бе чувал хиляди пъти преди това й те винаги приключваха в леглото му.

— За Бога, този разговор ще приключи нашия съюз, Кайла, въпреки че теб не те е грижа по какъв начин. Но, една седмица едва ли означава, че си изпълнила условията на сделката ни.

— Оттегляте ли предложението си, сър? — Въпреки спокойния тон и леката усмивка, нещо в гласа й трепна. — Ще бъда отхвърлена без компенсация за времето, което прекарах с вас. Не бих казала, че е справедливо.

Тези номера му бяха до болка познати и гласът му прозвуча твърдо:

— Точно когато започна да мисля, че си по-различна от другите, ти ме разочароваш. Не можеш да очакваш повече от това, което си заслужила.

Тя се облегна на лакти, косата й бе разпиляна около все още зачервеното нежно лице. Къдриците й се спускаха над откритите гърди:

— Ако изобщо имам някакви очаквания, то е да успея да ви държа на разстояние.

— На разстояние? Господи, аз не съм вълк или бясно куче, което трябва да бъде обуздавано.

— Това е въпрос на гледна точка, сър.

Хладният тон и отговорът й, произнесен без колебание и с вдигане на тънките й прави вежди го предизвика да възрази хапливо: