Читать «Среднощна красавица» онлайн - страница 79

— Разбира се — Кайла седна на малкия стол до масата и посегна към мека бяла кифла. Имаше купа с девонширски крем и малка чиния с плодове. Закуската бе лека, както я предпочиташе Кайла — съвсем различна от тежката пушена риба или бъбреци и яйца, които танте Селест напоследък предпочиташе. „Английска закуска“ казваше тя с тъжна усмивка, но твърде вкусна, когато човек се примири с факта, че поглъща огромно количество храна още преди да се е облякъл. Разбира се, Селест не се формализираше и винаги закусваше в леглото, като се възмущаваше от предпочитанията на Кайла към кафето и обявяваше навика й за нецивилизован.

Кайла намаза дебел слой крем върху кифлата си и погледна нагоре към Сюзън с усмивка, за да я предразположи. Чудеше се как да научи повече за „сестрите“ си, без да изглежда твърде любопитна или странна в очите на момичето. Странно бе за самата нея защо толкова й се искаше да научи повече за тях, след като те не проявяваха никакъв интерес, но не можеше да се въздържи.

Тя продължи закуската си, като тихо си говореше със Сюзън и малко по малко научи някои неща за всекидневието и чисто човешките страни от характера на Арабела, Айлса и Анастасия. Техните имена започваха с буквата „А“ и бяха родени почти една след друга. Преди много често бяха посещавали Риджууд.

— Но това беше още преди да се спомине баща им и преди новият херцог да наследи титлата и имението — сподели с нея Сюзън. — Говореше се, че имението ще бъде продадено и всички ние ще трябва да си търсим друга рбота, така че явно херцогът умря съвсем навреме. О, извинете, не исках да проявя неуважение, мис.

— Да, Сюзън, сигурна съм, че не искаше да бъдеш груба. Риджууд е бил спасен от кредиторите благодарение на новия херцог.

Сюзън кимна с глава. Цял Лондон говореше, че старият херцог е умрял, за да избегне този срам. Явно баща й не е бил в състояние да управлява нито финансите си, нито собствения си живот. Като пое дълбоко въздух, Кайла попита небрежно, сякаш между другото:

— Виждала ли си някога покойния херцог?

— О, да, мис, няколко пъти.

— И какво мислиш за него?

Като пристъпваше смутено от крак на крак, загледана в пода, Сюзън придоби вид на мишка, хваната в капан:

— Той беше… беше приятен господин, но толкова мълчалив и затворен, понякога изглеждаше така, сякаш присъства само телом. — Тя погледна нагоре, леко смръщена, а кафявите й очи бяха сериозни и замислени. — Не искам да бъда непочтителна, мис, но веднъж чух някой да казва, че той е само подобие на това, което е бил преди. Никой не ми обясни какво точно означава, а и аз не попитах.

Кайла не каза нищо и замислена се загледа в празната чаша. Мислеше за човека, който бе неин баща. Сюзън погрешно разбра мълчанието й, притесни се и почти изхлипа, опитвайки се да се извини и да обясни, че не е искала да каже нищо лошо за херцога.

Кайла вдигна глава, леко учудена, и се усмихна:

— Никого не си засегнала, Сюзън. Много често съм слушала за предишния херцог, но така и не успях да се срещна с него. Бях просто любопитна.