Читать «Среднощна красавица» онлайн - страница 76

— Тогава няма да ви липсвам следващите няколко дни. Сутринта заминавам за Лондон, за да се погрижа за интересите на братовчедките си и да приема поздравленията за най-новата ми любовница. Нашето заминаване онази вечер се превърна в спектакъл, който може да повиши интереса към вас, querida. Да ви предам ли някои по-интересни и изгодни предложения? Братът на принца може да прояви интерес към вас, а защо не и самият принц? И това ще е стъпка нагоре по стълбицата в аристократичната йерархия, макар и не по отношение на парите. На всички е известно, че и двамата са прахосници. Когато приключа с вас, няма да имам нищо против да ви предам в ръцете на следващия ви покровител. Затова по-добре преценете какви са интересите ви в тази насока.

Лицето й пребледня като платно и само очите й проблеснаха като искрящи скъпоценни камъни. Тя не отговори, но ако пламъците на ада можеха да се видят в нечии очи, то това бяха тези на Кайла Ван Влийт.

11

Едва ли бе успокоително, че тази нощ Брет прекара другаде или че не си направи труда да се сбогува с нея, преди да напусне Риджууд. Громоленето на колела по чакълестата алея точно под прозорците на спалнята показа, че е тръгнал, без да се види с нея. Този шум я събуди заедно с дрънченето на хамутите и плющенето на камшика. Тя изтича към прозореца и успя да зърне как обшитата с черна кожа карета набра скорост и зави по алеята, скривайки се зад един перфектно подрязан като триъгълник чимшир.

Застанала зад завесата, обшита с дантела и драпирано кадифе, под все още мъгливата светлина Кайла се почувства изоставена. Обхвана я безпокойство и особено чувство за безнадеждност и тъга. Тя не би трябвало да е тъжна — него го няма и може да прави каквото поиска. Не бе нужно да търпи докосването на ръцете му или да чува омразния му глас в ухото си сутрин, когато я събуждаше още преди изгрев слънце с ласки, на които тя всеки път се опитваше да устои, но винаги скоро отстъпваше.

Пусна тежката кадифена завеса да покрие отново прозореца и стаята стана тъмна и мрачна. Брет съвсем ясно й бе обрисувал ситуацията, в която се намира. Бе негова държанка. Това означаваше тя за него сега или завинаги, и ако решеше да предложи услугите си на друг, нямаше ни най-малко да го засегне.

Тя премина с босите си крака по дълбокия скъп килим, и отново се качи на високото легло. Потъна в меките пухени възглавници и се загледа нагоре към диплите на балдахина. Беше тихо. Усещаше се дъх на изгорели свещи и слаба миризма на бренди, които се смесваха с острата миризма на дървена пепел от огнището. Брет бе напомнил на мисис Линч, че в тази стая няма да се използват въглища, защото той предпочиташе миризмата на горящо дърво, а не на нещо, изтръгнато от недрата на земята.

Мисис Линч бе вечно навъсена и мълчалива, но за предпочитане пред онзи ужасяващ мъж, когото Кайла видя първата вечер, и който не се появи нито веднъж след това.

Годфри. Необичайно име за езичник, но Брет само се засмя, когато му каза за това и сухо отбеляза, че ако е толкова любопитна, трябва да го обсъди със самия него.