Читать «Среднощна красавица» онлайн - страница 43

Когато заговориха за Едуард Ривъртън, някой си спомни, че Селест бе приятелка на злочестата Фостин и бързо смениха темата. Кайла не мислеше, че още дълго може да издържи да слуша за Улвъртън. Не беше ли достатъчно неприятно, че той не жали средства, за да се погрижи братовчедките му да имат успешен дебют този сезон? Само по-големите две, защото малките трябваше да почакат, преди да се появят в обществото. Неговите братовчедки — нейните доведени сестри. Дали се питаха коя е тя? Дали изпитваха любопитство към жената, която е била изоставена от баща им? Или вярваха на лъжите, че е незаконно дете и предявява претенции към богатството на баща им без никакво основание? Тя се опита да не мисли за това. Наложи си да не се вълнува от факта, че те явно не искаха да я срещат и въобще не проявяваха интерес към нея като сестра. Те бяха заедно, и майка им бе с тях, а тя си нямаше никого освен танте Селест…

— Графиньо Дю Боа — мек глас измърка до Кайла, като я върна отново към действителността и тя видя елегантен мъж до Селест, — толкова се радвам да ви видя отново. Била сте извън Лондон за известно време, доколкото разбрах.

Ветрилото на Селест разсичаше въздуха с отривисти движения, а гласът й бе резервиран:

— Да, милорд, неотдавна се върнах в Англия заедно с кръщелницата си.

— Точно навреме за сезона, доколкото виждам. А до вас стои наистина очарователна дебютантка. Тя също ли ще бъде представена в обществото? — Той се усмихваше, но в усмивката и в странно безцветните му очи се четеше злонамереност, която накара Кайла да се почувства неловко, когато кръстницата й отговори:

— Бих желала да ви представя своята кръщелница, мис Ван Влийт. Кайла, това е лорд Брейкфилд, граф Нортуик.

— Кайла? — Нортуик повдигна гъстите си вежди, надвиснали над мътните му очи, и за момент те силно засияха и почти оживиха лицето му.

— Необичайно име. Много рядко срещано, но ми се струва, че съм го чувал и преди.

Кайла му позволи да вземе ръката й и да я целуне, като с облекчение благодари на Бога, че е с ръкавици, защото мисълта за допира на устните му до кожата й бе отблъскваща. Непонятно защо този мъж я караше да мисли за неприятни неща: тъмни сенки, дрезгав глас, усещане за странно гадене и дъх на кисело вино.

Тя оттегли ръката си толкова бързо, колкото позволяваше доброто възпитание, кимна му любезно и тихо отговори на поздрава му. Висок малко над среден ръст, той бе впил поглед в нея. На устните му трептеше надменна усмивка, която превръщаше устата му в една рязка линия.