Читать «Среднощна красавица» онлайн - страница 45

— Съмнявам се. Принцът е много упорит, а кралят е безкомпромисен. Очакваше се трагедия, но никога не съм си представяла такъв край: кралят заключен като невменяем, а принцът регент — нехранимайко. Хайде ела, нека поговорим, обърнати в тази посока, и може би Кенуърт ще ни забележи. Не говори, докато не му бъдеш представена, и бъди напълно безразлична. Това винаги изостря интереса на мъжете.

Не беше трудно да се прави на безразлична, защото той не я интересуваше. Не че Кенуърт не бе достатъчно приятен, но Кайла не можеше да забрави присъствието на Улвъртън, макар че той не се виждаше наоколо. Може би си е тръгнал?

Когато приближиха Кенуърт, Селест спря, а той дръпна някого, за да го представи. За момент Кайла помисли, че е Улвъртън и сърцето й подскочи от напрежение. Нещо по-лошо — оказа се херцогинята, а бедният Кенуърт ги представи една на друга, сякаш никога не са се виждали. Кайла срещна студения поглед на знатната вдовица, и инстинктивно вдигна брадичка като отговор на презрението в него.

— Не продължавайте, лорд Кенуърт — спря го херцогинята ледено. — Вече съм срещала мис Ван Влийт и за мен това беше едно неприятно преживяване.

Кенуърт ужасен погледна херцогинята, после танте Селест с широко отворени очи.

— Можете само да съжалявате, ваша светлост — Селест се намеси спокойно. — Моята кръщелница бе наречена Несравнимата, както знаете — чест, оказвана само на малцина. Вашите дъщери тук ли са тази вечер? Напоследък чувам твърде малко за тях.

Това бе коварна обида и херцогинята замръзна, а в очите й, насочени към Селест, проблеснаха светкавици.

Нелепата ситуация направо вцепени Кайла, а точно в този момент Улвъртън се появи зад тях.

— Добър вечер, лельо Беатрис. Виждате, присъединявам се към вас, както обещах. Отново се срещаме, мис Ван Влийт — той се обърна към Кайла и я огледа от главата до петите. Тя се чувстваше така, сякаш я съблича с поглед и едва сподави импулса си да кръстоса ръце пред гърдите си.

— Да, ваша светлост. — Тя видя учудения поглед на Кенуърт и чу Селест да казва със слаба въздишка: „Съжалявам, че не можем да останем, защото…“

— Глупости — без да сваля очи от Кайла, той собственически хвана ръката й и я придърпа към себе си. — Вярвам, че вашата кръстница разрешава един танц с мен.

Селест издаде някакви нечленоразделни звуци и се взря в Кайла с широко отворени очи:

— Аз… аз.

— Ваша светлост, грешите — сърцето на Кайла биеше толкова силно — струваше й се, че заглушава думите й. Но явно не беше така, защото той клатеше отрицателно глава, а на устните му трептеше тази едва загатната странна усмивка.

— Не мога да направя подобна грешка, мис Ван Влийт, понеже рядко танцувам.

Заеквайки, тя се опита да протестира, но преди да може да направи каквото и да било, той я беше отвел на дансинга и на нея не й оставаше нищо друго, освен да следва стъпките му, ако не искаше да рискува — можеше да й направи сцена, която би я поставила в неловко положение пред всички. Ядосана и ужасно смутена, тя усети как ръката му обхваща талията й и осъзна, че оркестърът свири валс. Валс. Защо не менует или нещо друго, каквото и да е? Тя трябваше да търпи ръката му около себе си през цялото време, а телата им бяха толкова близо, че беше трудно да си поеме дъх. Или поне така го чувстваше, макар приличието да изискваше двойките да спазват дистанция, ако не искат да бъдат одумвани за неприличен танц. Съвсем отскоро валсът бе въведен и одобрен от почтеното общество. В Омакс, с техния закостенял дух, все още не разрешаваха да се свири валс. Тук регентът го беше наложил, давайки благословията си, и сега той бе най-популярният танц във висшето общество. Дансингът бе пълен с двойки, които се въртяха под хилядите свещи в полилеите, поклащащи се на тавана — беше горещо и задушно.