Читать «Среднощна красавица» онлайн - страница 41

Розмари Роджърс

Питър, лорд Харгрийвс, бе син на богато семейство от аристократично потекло и лорд Туилби, неговият баща, много се гордееше със сина си. А Питър беше твърде млад, една година по-малък от нея, — въпреки че изглеждаше още по-незрял. Кайла с мъка се въздържаше да не му каже, и то доста нетърпеливо, да се върне отново в обятията на бавачката си. Той бе наистина приятен, но прекалено пламенен и прилепчив за нейния вкус. А тя бе тук, защото Селест и Ондин бяха казали, че това е мястото, където трябва да бъде тази вечер. Одобрението на лейди Сефтън било равностойно на прием от страна на всички, осигуряващо достъп дори до поканите за бала в огромната зала на Олмак. Някои мъже вече наричаха Кайла Несравнимата, което по-скоро я забавляваше, отколкото вдигаше самочувствието й, макар че танте Селест се закле, че това наистина е признание за нейната красота и стил и само би помогнало.

А сега Улвъртън беше тук. Тук, където най-малко очакваше да го види, и то на соаре, където се очакваше младите дебютантки да бъдат представени пред обществото за техния пръв сезон. Може би си търсеше годеница?

Колко неприятно бе да вдигне поглед и да го види как разярено я гледа от другия край на залата. Това я караше да се чувства уязвима и странно неспокойна, останала без дъх, със свит на топка стомах, сякаш отново я бе целунал. Къде ли е танте Селест? Преди минути стоеше наблизо, отиде… може би за чаша пунш, дори Ондин се бе загубила някъде сред тълпата. Бяха я оставили съвсем сама и беззащитна. Тя е тук, за да довърши започнатото, а не да намери подходящ съпруг. Тук е, за да влезе в кръговете на аристокрацията, където се движи високопоставената вдовица на херцога. Нейна светлост трябва да обърне нещата в нейна полза, Кайла бе сигурна в това. Херцогинята искаше да омъжи дъщерите си и би направила всичко възможно, за да избегне дори и намек за скандал. Затова тихомълком би й платила щедро.

Кайла се усмихна разсеяно, когато Харгрийвс я настъпи леко и се извини за неловкостта си, и му позволи отново да я въвлече в танца. Краката й сами следваха ритъма, докато съзнанието й бе заето с по-важни проблеми.

Изнудване. Противна дума и още по-противна действителност, а на моменти тя имаше усещането, че е въвлечена в точно такава ситуация. Но наистина ли бе изнудване, когато единственото, което искаше, бе семейството на баща й да признае правата й? И да отдаде признанието на Фостин, отказано й приживе. Маман е мъртва, но ако семейството на Едуард Ривъртън признае, че той е имал законен брак с нея, тогава ще бъда удовлетворена — това ще бъде един вид възмездие за всичко, което са й сторили…

Съмненията на Кайла изчезнаха, когато отново си спомни подигравателния намек на Улвъртън, че майка й може да се е заблудила за името на бащата на детето си. Разбира се, че всички средства са справедливи, когато тя трябва да постигне целта си. Как би могло да не бъде след всичко, което са сторили на Фостин.