Читать «Среднощна красавица» онлайн - страница 42

Когато танцът свърши и младият Харгрийвс я отведе отново при кръстницата й, Улвъртън не се виждаше никъде за радост на Кайла. Тя се отпусна и прие чаша пунш, поднесена от почитателя й, преди Селест да го изгледа красноречиво в знак, че е време да ги освободи от присъствието си.

— Не е прилично един мъж да обръща твърде много внимание на една дама — отбеляза тя, когато Харгрийвс със съжаление напусна тяхната компания. — Ще тръгнат слухове, а на този етап не можем да си позволим да започнат клюки по твой адрес…

Кайла стисна силно ръката на Селест, която млъкна стреснато…

— Той е тук, лельо.

— Той? Тук? Кой?

Кайла леко се усмихна на недоумението на Селест, но бе твърде нервна, за да си позволи по-голяма веселост или смях, което несъмнено веднага би привлякло вниманието към тях. С удивително спокоен глас, учудил дори самата нея, тя тихо отговори:

— Улвъртън.

— Тук? Боже мой! Не и Улвъртън. Господи! — Тя рязко разтвори ветрилото си, и размаха усърдно цветната коприна с дантела със силни отсечени движения. — Какво ще правим?

— Ще го отбягваме. Той има твърде заплашителен вид и не мога да позволя да вдигне скандал, който може да разруши всичките ми шансове да постигна каквото искам. — Кайла пое дълбоко въздух, за да се успокои. Беше истина. Улвъртън наистина имаше заплашителен вид, вгледан в нея с тези метално сиви очи, пронизващи я като стоманена кама. Красивото му лице бе иронично и подигравателно, и арогантно едновременно. Мрачното му изражение говореше само едно — отрицание. Бе необичайно мъж да има толкова тъмна кожа и коса и толкова светли очи. Аномалия. Странност. Може би наистина е син на индианка, както се говореше. Би могъл самият той да е туземец, защото наистина се държеше като варварин. Господи! Защо губеше самообладание само при мисълта за този мъж? И от спомена за целувката му. Тя губеше разсъдъка си в негово присъствие, а в момента нямаше нужда да се създава компрометираща ситуация.

Измина цял час, а той не се виждаше никъде и Кайла с надежда си помисли, че сигурно е напуснал бала и се е върнал към разните злокобни места, които често посещава. Последната седмица бе чула много да се говори за Улвъртън, най-вече на следобедните чайове. Тогава жените споделяха полушепнешком интересни скандални подробности за почти всички по-значими личности в Лондон. И най-вече за Бретън Колби Банинг, херцог на Улвъртън, който се оказа любима тема. Говореше се какво ли не и слуховете бяха един от друг по-невероятни.

Например имал любовница и съвсем скоро й е поднесъл като подарък прекрасна малка къщичка в провинцията и едно приятно писмо за сбогом.

— Ужасно студен начин да се прекъсне една връзка според мен — бе въздъхнала лейди Уорбритън — колкото и безперспективна да е била. Разбира се, херцогът е от колониите, а вие знаете, че маниерите им не са на висота. Макар че е роден в Англия и е наследил такова голямо състояние…

— Но, разбира се — Амелия Линуърт веднага се намеси, а острите й черти потръпваха от възбуда, — той е толкова красив, толкова загадъчен — няма никакво значение дали майка му има аристократическо потекло, нали? А тя остана в Лондон само докато роди, и тогава казваха, че е някаква туземна принцеса в Америка. Но майка ми смяташе всички от този континент за груби и невъзпитани. Това се говореше само шепнешком и зад гърба на Колби Банинг, защото той не би оставил ненаказан дори и намек за обида. Участвал е в много повече дуели, отколкото е обичайно. А сега чувам, че синът му е като баща си — избухлив и опасен. И двамата са съвсем различни от покойния херцог, който се интересуваше само от бренди и покер…