Читать «Среднощна красавица» онлайн - страница 44

Розмари Роджърс

— Вие сте изключително привлекателна, мис Ван Влийт. Това сигурно е семейна черта, защото вашата кръстница за дълго бе красив аксесоар на лондонските светски събирания.

В тона и в думите му се четеше злоба и Селест видимо се стегна, а очите й загубиха мекия си блясък:

— Много сте любезен, милорд. А сега, ако ни извините, вече става късно и трябва да открия лейди Ръштън, която сигурно все още ни търси.

— Да, наистина. — Погледът на лорд Брейкфилд отново се насочи към Кайла и се задържа много по-дълго, отколкото тя би могла да издържи без напрежение, а слабата усмивка все още трептеше на устните му. — Значи мис Ван Влийт е новата ярка звезда, чиято поява бе обещана от лейди Ръштън пред нас, преситените ергени, преди повече от две седмици. Тя обяви, че Несравнимата ще дойде тази вечер. И ето, вие сте тук.

— Не зная дали съм несравнима, ваша светлост, но със сигурност съм тук. Но ако не се представя на лейди Сефтън, съмнявам се, че отново ще бъда поканена, затова моля да ме извините…

Този път той не протестира, а само леко се поклони. Но Кайла усещаше погледа му, впит в тях, докато се отдалечаваха. Селест здраво я бе хванала за ръка, сякаш се страхуваше, че ще я дръпнат отново назад.

Кайла леко потръпна:

— Бррр! Какъв ужасен мъж! Направо разтърсващ, нали?

— Наистина. — Думите на Селест прозвучаха сериозно. — Не ме е грижа за него, но не е разумно да отблъскваме влиятелен човек като Нортуик. Той има навика да си отмъщава и за най-малката обида, била тя истинска или въображаема.

— Но какво толкова би могъл да направи?

— О, дете, ти трябва още много да учиш какво могат да направят с нечий живот мъжете, които имат власт. Бедната ми Фостин сама се убеди в това… Е, добре. Тази вечер няма да мислим повече за това, има други важни неща. Погледни, всички тук са толкова весели. Трябва да намериш лейди Сефтън, защото тя наистина бе много любезна и е особено нетърпелива да те види, след като Ондин й наговори толкова хубави неща за теб. Това може да се окаже първата ти стъпка във вярната посока. Само ако можеше да получиш една добра сума от Улвъртън, за да имаш прилична зестра, аз вярвам, че би могла да имаш всеки, когото пожелаеш, от подходящите свободни мъже. Много от тях са тук тази вечер. О, погледни, един от любимците ми! — Селест стисна ръката на Кайла, като й посочи избраника си: висок русокос млад мъж с красиво лице и привлекателна усмивка, който стоеше близо до вратата. — Това е Бари, лорд Кенуърт, не просто наследник на баща си, графа, а един наистина приятен младеж. Винаги съм го намирала за възпитан, откровен и малко ексцентричен понякога. Е, младите мъже трябва да изживеят младостта си, а един ден Кенуърт ще се превърне в добър съпруг и жена му ще е щастливка. И кой знае, може един ден да стане наследник, в случай на ужасен инцидент или смъртоносна заразна епидемия…

Кайла тихо се засмя:

— Сигурно си сбъркала призванието си, лельо. Може би, ако ти се бе погрижила за брака на Прини, той нямаше да е толкова нещастен сега, а и кралят нямаше да е толкова притеснен.