Читать «Среднощна красавица» онлайн - страница 130

— Няма значение. Ще се намери друг купувач за моята мина. Може би вие, Улвъртън? Или ще се окаже, че със сребърната мина вие губите богатството си? Колко ужасно.

— Не бъдете прекалено самоуверен, милорд. Документът е в ръцете ми, и аз нямам намерение да ви го дам. В настоящия момент мога да си позволя да водя една съдебна битка, докато вие надали можете. Затова помислете още веднъж, преди да се обърнете към адвокат. Не мисля, че херцогът ще може да потвърди претенциите ви, без да заплаши собственото си положение. Изглежда, нямате никакъв избор.

След момент на тягостно мълчание, заредено с напрежение, Нортуик сковано се поклони на Брет:

— Добра работа, Улвъртън. Държиш ме в шах в момента, но не мисли, че играта е приключила.

С презрителен поглед отмина Бари и се шмугна край Уотли — излезе и потъна в тъмнината на коридора. Когато Кенуърт запротестира, Брет поклати глава:

— Остави го засега. Няма къде да се скрие от закона.

Като сгъна документите, Брет ги мушна във вътрешния си джоб. Къмбърланд се изкашля и каза колебливо:

— Всичко е наред, надявам се, нали, Улвъртън?

Брет не отговори, но продължително и студено изгледа херцога, докато изчервен, той отвърна поглед:

— По дяволите, не искам това да се разчуе.

— Принцът замесен ли е по някакъв начин?

— Не. Всъщност от една фирма в Ню Орлиънс ми препоръчаха да купя документа от Брейкфилд. Обещаха да уредят дълговете ми, ако го купя, като запазя правото си на собственост. Те считат, че малко хора биха спорили с един принц — херцогът изкриви презрително устни при последните си думи.

— А името на фирмата? — Брет напъха пистолета в колана си и го закри със сакото си, после отново погледна към Къмбърланд: — Ваша светлост…?

— Каква ужасна бъркотия. Е, много добре. Но не искам да избухне скандал заради тази история, нито желая да ме забъркват в историите на Нортуик с деца. Твърде много хора знаят, че от време на време общувам с него и нямам желание името ми да бъде окаляно заради него. Договорихме ли се?

— Брет, не — запротестира Бари ядосан. — Не можеш да позволиш Нортуик да се измъкне безнаказано отново.

— Има други начини да се справим с него, Кенуърт. Договорихме се, ваша светлост. Кой се свърза с вас?

Къмбърланд го отведе настрани, по-далеч от Уотли и Бари, и зашепна, сякаш можеха да го чуят:

— Сеньор Хавиер Агилар и Портильо, виждам, че името ви е познато.

Брет се взря в лицето му:

— Хавиер Портильо? Сигурен ли сте?

— Разбира се. Той изпрати своя секретар при мен в ролята на посредник, един от онези ужасни френски емигранти, които са толкова арогантни. Отвратителен човек. Помнете, обещахте ми да не разпространявате тази информация.

— Помня.

Брет поривисто се обърна и си тръгна, като остави Къмбърланд в малката неугледна стая. После се втурна напред покрай Уотли и Кенуърт. Хавиер Агилар и Портильо — братът на майка му. Защо не бе предвидил това? А той бе тук в Лондон, докато Хавиер си разиграваше коня и без съмнение кроеше планове как да заграби всичко, което Колби Банинг бе успял да придобие през годините. Проклет да е!