Читать «Среднощна красавица» онлайн - страница 129

— Без съмнение, но дори кралят не би могъл да открадне и да остане ненаказан. Имате ли представа за действителната природа на човека, с когото сключвате сделка? Как мислите, че ще възприеме кралят или парламентът факта, че се движите в компанията на перверзен тип, човек, който злоупотребява с малки деца освен известните им вече пороци.

Къмбърланд неловко пристъпи от крак на крак и се обърна да погледне Нортуик. Графът гневно се нахвърли върху Брет и разпалено отхвърли обвиненията:

— О, Боже, сигурно сте полудял! Или просто искате да си отмъстите за това, че настоящата ви любовница някога ми е принадлежала? Нямам вина за това, скъпо момче, майка й ми я изпрати, и какво друго ми оставаше, освен да осигуря подслон на горкото дете?

Кенуърт излезе от сенките зад гърба на Уотли и пристъпи напред:

— Има хора, които могат да ви опровергаят, милорд — тихо изрече той и Нортуик трепна, когато го разпозна. — Видях с очите си как преследвате малки момиченца, купени от Ковънт Гардън. Не можете да отречете сцените, на които бях свидетел, а дори и да опитате, скандалът завинаги ще опетни името ви.

Къмбърланд издаде тих звук и Брет пристъпи напред към силно осветената част на помещението от лампа, закрепена високо във влажната тухлена стена:

— Възнамерявам да ви изправя пред съда да отговаряте за своите престъпления, Нортуик, и дори приятелството с Къмбърланд няма да ви помогне.

— Проклет да си, Улвъртън. Не можете да докажете нищо. Всичко това са само приказки. Моята дума срещу вашата, нецивилизован тип от колониите, който въобще не заслужава да се нарече англичанин. А вие, Кенуърт, малко глупаво пале, какво ще кажете вие? Че сте бил свидетел на перверзни, но не сте съобщил за тях? Как би прозвучало това? И кой ще вземе под внимание думите на едно разглезено момченце, известно със слабостта си към хазарта? — смехът на Нортуик бе неприятен. — Страхувам се, господа, че вие сте скалъпили цялата история. Съшита е с бели конци. Когато стане известно, че аз съм притежател на мините в Америка, ще се изясни, че се опитвате да ме дискредитирате, за да получите контрол върху собствеността на Санта Моника. Няма да ви повярват.

Вече вбесен, Брет чу как Бари промърмори нещо под носа си, а Къмбърланд се намръщи и се обърна към херцога:

— Готов ли сте да поемете този риск, ваша светлост? Аз нямам какво да губя, защото пет пари не давам какво говорят хората за мен. Не отговарям за действията си пред никого освен пред собствената си съвест. Имате ли желание да рискувате?

След като помълча, Къмбърланд изруга ядосано и рязко се обърна към Нортуик:

— Той е прав, както разбирате. Не мога да рискувам. Достатъчно съм дискредитиран вече заради собствените си дела. Не мога да поема повече рискове.

Нортуик вдигна рамене, но в очите му се появи метален блясък, когато се обърна към Брет: