Читать «Среднощна красавица» онлайн - страница 131

Гневът го задушаваше, цялото му тяло бе обхванато от ледена решимост. Трябваше да се върне в Тексас. Но първо трябва да приключи с делата си тук. Оставаше Кайла и само Бог знаеше какво трябва да направи с нея.

Кенуърт го настигна точно преди да влезе в игралната зала, а гласът му прозвуча дрезгаво:

— Брет, нали няма да позволиш на Брейкфилд да се измъкне? Вярно ли е че той и мис Ван Влийт? Боже мой, човече, ако е така, как можа да го оставиш да си тръгне? Да бъде толкова извратен да докосне дори прекрасно създание като нея? Това е възмутително и аз не мога да понеса мисълта, че тя би могла да е в ръцете на човек като Нортуик! Мисля, че бе достатъчно позорена досега.

Нетърпелив и напрегнат, Брет се обърна към Бари и видя искрено възмущение на младото му лице. Той преглътна една по-рязка забележка и вместо това каза провлачено:

— Може би вие бихте могъл да я превърнете в почтена жена, Кенуърт.

Бари изумен го погледна и заеквайки, произнесе:

— Искате да кажете д-да се о-оженя за нея? За Бога, Брет!

Той не го мислеше наистина, но сега изведнъж осъзна, че това може би беше най-добрият вариант за всички тях. Защо не? Кайла имаше нужда от почтен съпруг, а Бари от пари — Селест дю Боа беше права. Тя го обвини, че е разрушил бъдещето на кръщелницата й, а той наистина го бе направил. Може би това беше разрешението — да я омъжи за Кенуърт или някой като него.

Но когато стигна до масата, където бе оставил Кайла, нея я нямаше. Един от играчите погледна нагоре и със самодоволна усмивка размаха огърлицата от рубини и диаманти.

— Не е зле за един час игра, а, сър?

Брет се закова на място:

— Къде е тя? Младата дама, на която принадлежеше огърлицата, къде е тя?

— Отиде с един друг джентълмен, такъв, дето няма да рискува бижутата й — той се засмя, после направи две крачки назад, когато Брет пристъпи към него:

— Хей, не ме гледай така! Аз нямам нищо общо с това, освен че спечелих огърлицата, когато тя хвърли крабс…

Протестите му замряха и преминаха в уплашено гъргорене, когато Брет го сграбчи за яката и го притисна към стената:

— Пет пари не давам за огърлицата. Кажи ми с кого си тръгна.

Не се изненада, когато мъжът задъхано изрече:

— Не знам името му, но той играеше тук малко по-рано — наконтен джентълмен като вас, с рунтави вежди, които пресичат цялото му лице. Само това знам.

Като се приближи откъм гърба на Брет, Бари промъри:

— Брейкфилд. По дяволите! Сега Кайла е в ръцете му.

17

Кайла потръпна, замаяна от бързото тръгване от игралната зала, както и от последната чаша шампанско, която изпи там.

Не трябваше да приема, не трябваше да позволява на Нортуик да й дава каквото и да било. О, защо не спира този шум в ушите й? Сякаш се намираше в кладенец и наоколо звучаха гласове и проблясваха светлини. Край нея се въртяха в постоянен замъглен калейдоскоп неясни образи… Тя примигна, намръщи се и опита да вдигне ръка до главата си, но не можа.

Толкова болеше. Беше й студено. О, всичко бе толкова объркано — гласовете, които звучаха сякаш от небитието, сенките, които танцуваха около нея в безформени силуети и това я караше да мисли, че трябва да узнае значението им. Нищо нямаше смисъл.