Читать «Среднощна красавица» онлайн - страница 128

Нортуик изруга, обърнат към вратата, после млъкна, забелязал пистолета в ръката на Брет, насочен право в гърдите му.

— Да, да, Улвъртън, както виждам, вече се държите като истински варварин. Как можете да нахлувате с взлом и да прекъсвате частен разговор? Осмелявам се да предположа, че Къмбърланд сигурно е разочарован от вас, нали, ваша светлост?

— Наистина — намеси се ядосано Къмбърланд, но зад гневните думи прозираше напрежение и в очите му се четеше вина и тревога. — Какво означава всичко това, Улвъртън?

Брет посочи с дулото на пистолета книжата в ръката на Къмбърланд:

— Надявам се, че напълно осъзнавате настоящата ситуация. Тези документи са откраднати. Ако сте ги купил от графа, вие сте измамен. Тези документи са мои.

— Крадени? — Къмбърланд поклати глава. — Не може да бъде, сър! Осмелявате се да ме обвините в кражба?

— Не. Обвиненията отправям към Нортуик. Но вие навярно знаете, че документите в ръцете ви, ваша светлост, са мое законно притежание, не на графа. Ще бъде много неприятно, ако обществеността научи за това срамно престъпление.

Къмбърланд изруга и погледна графа.

— Тези документи по закон принадлежат на вас, прав ли съм, Брейкфилд?

— Както виждате, ваша светлост, тези документи са подписани от Колби Банинг. Той ми прехвърли своя дял от мините в Америка, които бяха общо притежание. Наистина ми отне доста време, докато ги открия, но сега вече са мои — той срещна студения поглед на Брет и вдигна рамене: — Жалко, че не сте бил информиран, но човек трябва да понесе последствията от неосведомеността си.

— Вие сте проклет лъжец. — Брет пристъпи напред, като държеше графа на прицел, и Къмбърланд се поколеба само за миг, преди да му подаде документите. Брет ги огледа и забеляза подписа на баща си, надраскан в дъното на удостоверението за собственост. Отгоре към него беше прикрепено допълнение, с което Санта Моника се предава във владение на Кърлтън Брейкфилд, виконт Ерби и бъдещ граф Нортуик. Датата беше отпреди повече от двадесет години, също носеше подписа на баща му. Той вдигна поглед към графа, видя триумфа в очите му и усети как гневът му нараства.

— Това е измама, Нортуик. Моят баща никога не би завещал мината на вас.

— Скъпи ми Улвъртън, колкото и шокиращо да е за вас, страхувам се, че това е самата истина.

— Ако е истина, защо досега сте го пазил в тайна? Защо сте организирал документите да бъдат откраднати, след като са напълно законни? Нито за миг не мога да допусна, че това е истина, и вие също не трябва да му вярвате, ваша светлост. — Той се обърна към Къмбърланд и грубо изрече: — Съмнявам се, че имате достатъчно пари да закупите цяла сребърна мина, всички знаят, че сте затънал в дългове.

— Аха, значи смятате, че брат ми може би финансира сделката? — Къмбърланд сви устни, присви се и единственото му око. — Няма съмнение, че заради това се погрижихте да бъде забавляван тази вечер. Колко далновидно от ваша страна. Но грешите, Улвъртън. Джордж не знае нищо за това, иначе щеше да планира закупуването на още мраморни статуи или строежа на архитектурни гротески, които толкова много обича. Нито имам намерение да деля с ужасното правителство. Това е мое дело, и само мое, и изборът на партньори си е моя работа. Не забравяйте с кого си имате работа, сър. Баща ми все още е крал и към мен се отнасят внимателно, макар и не с уважение.