Читать «Среднощна красавица» онлайн - страница 127

Кайла отново загуби и един мъж ехидно й предложи своята печалба в замяна. Тя ахна възмутена, а Брет изгледа гневно нахалника. Заплахата в погледа му бе достатъчна, за да възпре мъжа, и той се засмя нервно, като обясни, че се е пошегувал.

— Просто шега, господине, това е. Тя е хубава жена, исках да се позабавлявам.

— Забавлявай се с комара, приятелю. Това ще ти излезе по-евтино.

Някой го побутна и Брет видя с крайчеца на окото си, че Уотли се е върнал и му прави знаци. Нортуик и Къмбърланд вече не бяха на масата за фаро. Брет се наведе към Кайла и разкопча огърлицата й. Небрежно я хвърли на масата и се усмихна:

— Вдигам залога, джентълмени. Нека направим играта по-интересна.

— Брет!

Той хвана леко брадичката й и я целуна силно, като пренебрегна ядосания й възглас:

— Ако загубиш, querida, ще ти купя нова — произнесе срещу полуотворените й устни и се отдръпна, загледан в зачервеното й лице. — Ако спечелиш, ще ти купя две. Това ще бъде достатъчно изкушение, нали?

— Не зная какво целите с това, но щом сте готов да пилеете парите си, ще се възползвам — сопна се тя. Завъртя заровете, с вдигнати вежди, в очите й се четеше гняв и несигурност.

— Концентрирай се, Кайла. Тези джентълмени са готови да ти вземат огърлицата.

Все още несигурна, тя погледна масата, после вдигна нехайно рамене и се наведе, за да хвърли заровете. Това беше достатъчно, за да запълни времето й и да отклони вниманието на присъстващите, помисли той, докато се отдалечаваше. В другия край на помещението Бари се придвижваше към полутъмния коридор близо до задния изход. Играта на комар се разгорещи още повече заради високия залог и Брет си проправи път сред множеството, скупчено около масата.

Той усети някой да се приближава откъм гърба му и чу гласа на Уотли, който зашепна със силен акцент:

— Той отиде към коридора, ваша светлост.

В коридора беше тъмно, още по-навътре се усещаше застоялата миризма на влажна пръст и гнило дърво. Двама мъже бяха залегнали, притаени в сенките — няма съмнение, че това бяха хора на Уотли. Някъде напред се чуваха приглушени гласове и той различи Бари в сумрака. Той се обърна към Брет, а очите му блестяха на оскъдната светлина.

— Нортуик и Къмбърланд — прошепна Бари и кимна с глава към вратата в тухлената стена отстрани.

Исусе! Висок залог наистина за брата на краля, щом е решил да рискува с партньор като Нортуик. Твърде много скандали едва ли ще се посрещнат с добро око от парламента.

Брет спря близо до вратата да провери дали хората на Уотли са готови да спрат всеки, който се появи наоколо. Очертаваха се силуетите на трима мъже и Уотли кимна утвърдително с глава, видял пистолета в ръката на Брет.

— Както заповядахте, ваша светлост. Няма никой на пост, а моите мъже ще пазят входа.

Брет стисна силно хладния метал в ръката си и се запромъква напред. Вратата беше затворена и гласовете се чуваха по-ясно. Беше заключено и той отстъпи назад до отсрещната стена, за да я използва за опора. Вдигна крак и ритна вратата. Уотли се присъедини към него и тя се отвори с трясък.