Читать «Среднощна красавица» онлайн - страница 121

Тези думи бяха утвърдили вече високото му мнение за Улвъртън. Баща му смяташе, че това е издигане в култ, но разбира се, нямаше нищо такова. Той се възхищаваше на този мъж заради забележителната му самоувереност и чувството му за хумор. Брет не беше денди, но успяваше да накара хората, с които се среща, да го уважават и да му се възхищават. Това ставаше така естествено, че Бари се улавяше как разучава Улвъртън, за да разбере как точно го прави. И защо не? Трябваше ли да стане като баща си? Безличен досадник, макар и уважаван. А Улвъртън бе пътувал много и бе посетил различни места, и бе правил различни неща. Дори се чуваха слухове, че е опитал и пиратство, но това беше явно завист. Защо мъж като Улвъртън ще си прави труда да се занимава с пиратски истории, щом с богатството си може да купи каквото пожелае.

Точно този безразсъден авантюризъм, който лъхаше от Брет, го привлече и ако имаше човек, способен да стане пират, това бе единствено той. Бе го виждал да участва в два дуела, като и в двата се оказа по-добрият.

Уменията на Брет предизвикваха възхищение у него, но същевременно го и плашеха. Ако притежаваше хладнокръвието на Брет, нямаше да му се наложи да търпи месеци наред обидите на Нортуик. Болеше го да признае дори пред себе си, че няма подобни качества, макар че смелост не му липсваше. Но за нещастие му липсваше умението на Брет да борави със сабята и пистолета.

След тази вечер, ако всичко мине добре, ще си разчисти сметките с Нортуик. Той излезе от сянката да посрещне Брет, когато каретата се люшна напред и потегли.

— Има ли проблеми? — попита той с тих провлачен глас пред входа.

Бари поклати глава.

— Не, освен обичайният сарказъм на Нортуик. Проклет негодник, никак не беше щастлив, когато видя, че пристигате. Ако…

— Хайде да влезем — прекъсването показа, че Брет е войнствено настроен и Бари кимна. Последва го в дългото сумрачно преддверие до Пиджън Хоул, както живописно го бяха нарекли, защото често оскубваха охранени „гълъби“, онези, които си въобразяваха, че могат да спечелят.

Бе пълно, както винаги. Този игрален дом не изискваше скъпа такса за членство и затова хората, които го посещаваха, не бяха само от каймака на обществото, както в Артурс или много други клубове. Тук идваха да си търсят късмета много наивници, посъбрали малко пари. Тлъсти гълъби наистина, помисли Кенуърт.

— Говори се, че Нортуик е съдружник тук — прошепна той в ухото на Брет. — Никога не съм мислил, че е игуменът в този манастир, както мистър Ситън, който притежава половината от акциите тук с цена около сто хиляди.

Брет тихо се засмя:

— Ако Брейкфилд имаше толкова пари, нямаше да иска да вземе моите.

— Без съмнение, но е от хората, които винаги ламтят за още, и още — Бари млъкна и се замисли за собствените си прахоснически навици, като се закле да направи промяна в живота си, и то такава, каквато дори баща му би одобрил. Но сега той трябваше да изплати един друг дълг, и в името на Бога, до края на тази нощ.