Читать «Среднощна красавица» онлайн - страница 119

— Кайла, не е нужно да добиваш вид на мъченица — гласът му звучеше тихо и провлачено и тя се обърна да го погледне. Въпреки фенерите на каретата, купето тънеше в мрак и лицето му почти не се виждаше. Изглеждаше мрачен и… опасен. Когато се наведе напред, светлината от лампите освети сериозното му лице.

— Успя да привлечеш вниманието на принца, на което без съмнение си се надявала.

— Не го ли искахте и вие? — Тя почукваше със затвореното ветрило върху дланта си. — Защо иначе бихте ме довел с вас тази вечер? Очевидно вече съм ви омръзнала и искате да подновите връзката си с тази оперна певица.

Развеселен, той се усмихна:

— А сега кой ревнува? Затова ли така безразсъдно флиртувахте? Не знаете ли, че е опасно да се флиртува с принцове? Или имате намерение да приемете предложението му.

— Не смятам, че покана за разходка в парка непременно е предложение за интимност. Освен ако, разбира се, той не разчита на вашия далеч неизискан метод на насилствено отвличане.

Брет присви очи:

— Малка глупачка. Опитвам се да те предупредя. Ако регентът реши, че желае една жена, той може да се окаже доста настоятелен. Във вашето положение можете да си навлечете повече неприятности, отколкото сте в състояние.

— Не си правете труда да ме предупреждавате за повече неприятности, защото аз съм вече унищожена. Какво повече може да се случи? Не видяхте ли тези хора как се държаха с мен? И направихте ли си труда да обърнете внимание как ме пренебрегнаха дами от обществото, които преди с радост ме посрещаха в домовете си? Сякаш вече не съществувам.

Гласът й трепереше от възмущение и Брет я огледа с иронична усмивка.

— За тях си била добре дошла заради кръстницата си и лейди Ръштън. Ако не бяха те, нямаше да бъдеш поканена дори и в деня за пране. Доста сурови са правилата на обществото и трябваше да помислиш за това, преди да дойдеш в Лондон и да ме изнудваш за пари. Защо се оплакваш сега? Имаш пари, нали?

Тя изфуча към него:

— Знаете, че парите са само част. Исках това, което по право е принадлежало на майка ми: уважението, което й е било отказано.

— Можеш да поискаш и луната. По-голяма вероятност има да я получиш.

Грубият отговор направо спря дъха й и тя се втренчи в него, докато светлини и сенки се гонеха по лицето му. Той беше прав. Никога нямаше да получи уважението, което искаше. Не сега. Не тук. Беше болезнено да си го признае.

Когато каретата най-сетне спря, Брет я погледна странно усмихнат — ъгълчето на устните му потрепваше:

— Понеже си уморена, прибирай се. Ще кажа на Бъртън да те закара.

— Искате да кажете…

— Искам да кажа, скъпа, че можеш да спиш сама тази нощ.