Читать «Среднощна красавица» онлайн - страница 122

Брет приближи до масата за комар и се загледа в хвърлянето на заровете. Само внимателен наблюдател можеше да види, че той оглежда стаята с по-голямо внимание, отколкото следи играта. Стоеше леко отпуснат, присвил очи, със сериозно лице.

— Две единици — разочарован извика един от играчите, който загуби играта, и погледна към Брет от другата страна на зелената маса. — Влизате ли в играта, сър?

Като вдигна рамене, Брет заложи сума:

— Facilis descensus Averni — отбеляза той небрежно и Кенуърт се засмя.

— Слизането в ада е лесно — преведе той, когато играчът то погледна озадачен. — Това е цитат. Пръв го е казал Вергилий. Според мен след него никой не е могъл да го изрази по-добре.

Мъжът поклати глава:

— Не познавам мистър Вергилий, но явно е бил редовен клиент тук. Трета поредна нощ ми съдират кожата от гърба.

Брет му се усмихна меко, докато въртеше дървените зарове в ръка:

— Може би това не е вашата игра.

— Нито една не е — мъжът вдигна рамене и се отдалечи от масата, а играта продължи.

Беше вдигнал до петдесет и две лири, когато при входа настъпи оживление и той вдигна глава, обзет от напрежение. После грубо изруга и Бари се обърна да погледне каква е причината. Той самият бе напрегнат и в очакване нещата да започнат.

Остана шокиран — Кайла Ван Влийт стоеше до вратата, съвсем сама и настояваше да я пуснат. Боже Господи, тя луда ли е? Какво прави тя тук? И то точно тази вечер? Разбира се, Брет не би могъл…

Беше очевидно, че Улвъртън нямаше намерение да я остави да влезе, защото той заряза играта и бързо прекоси стаята. Стигна до вратата и сграбчи Кайла за ръката. Бари го последва, обезпокоен, че това неочаквано развитие на събитията ще провали плановете им.

— Какво, по дяволите, правиш тук? — грубо попита Брет, а тя посрещна погледа му студено, с вдигнати вежди, и това предизвика възхищението му за куража й, ако не за здравия й разум.

— Може би искам да поиграя. Струва ми се, че вие точно това правите тук.

— Какво си мислеше? Няма значение. Знам какво си си помислила… — Брет млъкна, тръсна глава и после каза по-спокойно: — Ще поискам сметка на Бъртън за това. Каретата още ли е тук?

— Да, разбира се. Но аз нямам намерение да си тръгна сега.

— Много лошо — той я обърна към вратата, после спря, когато тя се завъртя към него.

Бари не можа да види зад тях причината за внезапното спиране на Брет, докато не чу познат глас учудено да поздравява:

— О, мис Ван Влийт. Колко се радвам да ви видя отново, изумително, нали? Улвъртън, не знаех, че водиш приятелката си по такива… забавни…места. Да не би да я водиш със себе си и в дома на Ейми Уилсън?

— Хайде, хайде — Бари се намеси разгорещено, — това е удар под пояса, Нортуик. Поне не пред дамата.

Кайла обърна изразителните си очи към Бари и той видя как в тях проблясва искрица на благодарност, примесена със силен гняв:

— Благодаря, лорд Кенуърт. За мен е удоволствие да видя, че в Лондон все още се срещат джентълмени, защото бях започнала да се отчайвам.