Читать «Среднощна красавица» онлайн - страница 123

Нортуик се засмя развеселен и гъстите му вежди се вдигнаха иронично:

— Тя се справи добре, Улвъртън. Нека остане. Нека тази вечер присъства и малко красота тук. Твърде много груби лица виждам напоследък наоколо. А тя е такова красиво създание и ще внесе малко разнообразие тук, не мислите ли?

— Това не е място за нея, нито за която и да е друга жена — Брет отново насочи Кайла към вратата, която отново се отвори, но Кайла пак се дръпна назад, като се освободи от ръцете му, и гневно се нахвърли върху него:

— Извинете, но нямам желание да търпя подмятане насам-натам, сякаш нямам глава на раменете си. Сама мога да реша какво искам, а аз реших да остана. Освен ако нямате друга причина да искате да ме отпратите?

Брет стисна зъби и произнесе напрегнато:

— Това не е място за теб. Поне веднъж направи нещата по-лесни за теб самата.

— Не, вие правите нещата по-лесни за себе си. Благодаря, предпочитам да остана.

— Боже мой, Улвъртън, това сте вие? — чу се глас откъм вратата и херцог Къмбърланд влезе в стаята, като примигна от изпълнения с цигарен дим въздух. Огледа Брет, после Нортуик и погледът му спря върху Кайла.

— Не очаквах да ви видя тук, най-малко тук, и то с мис Ван Влийт. Каква очарователна изненада!

— И аз не очаквах да ви видя тук, ваша светлост — Брет успя да се усмихне, като вътрешно ругаеше Кайла за това ужасно стечение на обстоятелствата. Нейното идване можеше да попречи на плановете им, и то сега, когато херцогът се появи, искрено заинтригуван от нея. Да не би да ги е проследил? Стана ясно, че е подозирал в заговор с Нортуик не когото трябва от принцовете. Да отпрати Кайла, сега значеше да породи подозрение у тях, а той не можеше да си позволи това. По дяволите! Какъв дявол бавеше Уотли?

— Промяна в плановете за вечерта, ваша светлост — каза той небрежно и дръпна Кайла по-близо до себе си.

— Да — намеси се Нортуик подигравателно. — Изглежда, мис Ван Влийт реши да ги промени вместо вас, Улвъртън. Научете я да играе. Това ще бъде развлечение и за всички нас. Елате, ваша светлост — каза на херцога и Къмбърланд малко несигурно подмина Кайла и Брет и се запъти към него.

Графът се усмихна — тънките свити устни му придадоха зловещ вид:

— Не съм бил в компанията на височайши гости на това скромно място от доста време. Фаро, ваша светлост?

Когато Къмбърланд се запъти към масата за фаро заедно с графа, Брет заведе Кайла до масата за комар.

— Щом ще останеш, по-добре прави това, което ти се казва.

— Аз не искам… Брет, причинявате ми болка!

Пръстите му се впиха болезнено в ръката й, а устните му се движеха до ухото й и отстрани изглеждаше така, сякаш той й нашепва мили думи. А тя вътрешно трепереше от ужас.

— Моментът не е подходящ да парадираш с независимост, проклета да си. Не, не се опитвай да се отскубнеш. Слушай, малка глупачке. Тази вечер тук ще има неприятности и каквото ти кажа, това ще правиш. Чуваш ли ме?

Тя кимна мълчаливо и той доволен установи, че започна тревожно да оглежда обстановката, сякаш изведнъж осъзнала, че това наистина не е място, подходящо за нея. Беше твърде късно да променя решението си, и то след като Къмбърланд и Нортуик я видяха. Очевидно графът се надяваше нейното присъствие да поразнообрази и разведри атмосферата.