Читать «Среднощна красавица» онлайн - страница 102

Нортуик, престъпник, крадец, негов смъртен враг — отчаян мъж, който искаше да го унищожи и не би се спрял пред нищо, дори да смаже една млада жена. Кайла бе най-слабата и най-уязвимата брънка от веригата събития, които постепенно разкриваха истинската картина на нещата. Исусе! Как се преплетоха нещата!

Тя се надигна и после отново седна. До него стигна ароматът на парфюма й. Жасмин. Сладък, въздействащ, изкусителен. Възбуждащ като самата мистериозна лейди. Тя не беше такава, каквато изглеждаше — не и невинна. И все пак не бе лишената от морал паднала жена, за каквато я бе помислил в началото. Дявол да го вземе, каква е тя? Свенлива, наивна млада жена? Или такава, каквато я бе обрисувал Нортуик — участница в перверзни игри, каквито никое дете не заслужава да преживее?

Брет внимателно я наблюдаваше. Вълнението й бе съвсем явно, когато тя отвърна поглед от него.

— Това ли говорят за мен? Че съм била играчка в ръцете на лорд Брейкфилд?

Произнесе го с такова отвращение, изплю думите като горчива хапка. Очите му се присвиха леко:

— Да. Разбира се, аз знам за теб това, което той явно не знае. Но има неща, които хора като Нортуик могат да твърдят и не могат да бъдат проверени. Той докосва ли те, Кайла? Майка ти продаде ли те?

Тя се изсмя рязко, но смехът й прозвуча задавено и устните й се изкривиха:

— Толкова ли е важно да знаеш това, Брет? В крайна сметка ти направи много повече през последните седмици…

— По дяволите, не е същото. Сега ти си жена, а не беззащитно дете.

— Да, вярно — тя грациозно се изправи и с една ръка оправи гънките на полата си. — Сега съм жена и миналото може да има значение само, ако човек пожелае това. Но вие показахте ясно, че миналото няма значение за вас, що се отнася до баща ми. Защо сега да навлизаме в такива отвратителни подробности?

— Имам причини да се интересувам.

— Няма съмнение. Мога само да предполагам какви са.

— Да не би да го защитаваш, Кайла? Исусе! Мисля, че точно това правиш — Брет впи поглед в нея, ядосан и объркан. Бузите й бяха покрити с червени петна, а устните й се свиха в упорита линия, която вече му бе добре позната. Подозренията продължиха да хвърлят сянка върху лицето му и накрая той изрече:

— Не, ти защитаваш майка си. Тя те е продала на този перверзен негодник и ти се опитваш сега да я защитиш…

Той не беше подготвен за бурната реакция на Кайла. Тя се хвърли внезапно към него, крещейки, че греши, че майка й никога не би направила подобно нещо. Опитваше се го удари, да го издере и той бе принуден да хване ръцете й и да ги задържи здраво зад гърба й. Притисна я към масата и остана така, докато тя се поуспокои и спря да се мята. Задъхана, с коси, разпилени като коприна по тоалетната масичка и надвиснали над очите й, тя яростно се взря в него просълзена:

— Пуснете ме — процеди през зъби. — Веднага.

— Обещай да не се опитваш да ме удариш и ще те пусна. Не искам да те нараня. Не, закълни се, че ще се държиш прилично.