Читать «У дома чака палача» онлайн - страница 34

Веселбата напредваше и съвсем скоро абсурдните неща взеха да ни се струват съвсем обикновени. Ето че решихме — не помня кой точно го предложи — че и Палача заслужава да участва в празненството. В края на краищата — реално погледнато — това си беше негов празник. Не след дълго тази идея покори всички присъстващи и ние се заехме да обсъждаме как точно да го сторим. Виждаш ли, бяхме в Тексас, а Палача се намираше в Космическия център в Калифорния. Изключено бе да го докараме при нас. От друга страна, намирахме се в самата операторска. Накрая решихме да го активираме и да го управляваме един по един. Той вече притежаваше макар все още рудиментарно съзнание и всички горяхме от нетърпение да споделим с него радостната вест. Така и направихме.

Той въздъхна, отпи и ме погледна.

— Дейв беше първият оператор. Той активира Палача. После… както казах, всички бяхме въодушевени. В началото не възнамерявахме да го изведем извън лабораторията, в която се помещаваше, но Дейв реши да го поразходи малко навън — да му покаже небето и всичко останало. Сетне Дейв неочаквано се запали да надхитри охраната и алармената инсталация. Беше като игра. И ние всички взехме участие в нея. Дори се надпреварвахме да измисляме разни номера. Но Дейв се запъна и заяви, че няма да предаде управлението, докато не изведе Палача зад охранявания периметър — в необитаваната зона, където се разполагаше Центърът.

Когато най-сетне Лейла го принуди да напусне пулта играта ни беше доскучала. Струваше ни се като нещо, което вече сме го правили. Ето защо тя измисли нова — замъкна Палача в града. Беше късно вечерта, а визуалните прибори, с които Палача бе оборудван, бяха направо съвършени. Истинско предизвикателство — да пресечеш един нощен град без да те забележат. Отново се посипаха предложения с какво да продължим — всяко по дръзко от предишното. После Мани пое контрола и отказа да ни показва какво прави — не ни позволи да го следим на монитора. Заяви, че така щяло да бъде по-забавно на следващия оператор. Истината е, че той бе най-въодушевен от всички ни и освен това остана далеч по-дълго на пулта докато останалите започнахме да нервничим. Напрежението продължаваше да расте и ни помагаше да изтрезняваме, замисляйки се за хлапашката постъпка, която бяхме извършили. Не ставаше въпрос само за нашите кариери — излагахме на риск целия проект, в случай, че ни заловят да си играем с едно толкова сложно и скъпо устройство. Аз във всеки случай мислех точно така, и освен това не се съмнявах, че разпален от царящата тази вечер атмосфера Мани ще се постарае да надмине всички преди него.

Започнах да се потя. Изведнъж бях завладян от желанието да върна Палача обратно, където му е мястото, още преди да е завършила последната обиколка на вечерната охрана и да забравя колкото се може по-бързо цялата история. Започнах да убеждавам Мани да ми предаде управлението. Най-накрая той се съгласи.

Брокдън довърши питието и ми подаде чашата.

— Ще ми сипеш ли още малко?

— Разбира се.

Отидох да му напълня чашата, долях и моята, върнах се при фотьойла и зачаках.