Читать «У дома чака палача» онлайн
Роджър Зелазни
Роджър Зелазни
У дома чака палача
Едри тлъсти снежинки се спускаха от смълчаното нощно небе. Тиха нощ, нощ без вятър, нощ без полъх. Без въздишки и дори без болезнени стенания. Само тази студена и безмерна белота, която се стелеше отвън зад прозореца и тишината, станала още по-осезаема сега, когато стрелбата бе утихнала. Единствените звуци, които се чуваха в гостната на вилата бяха рядкото изпукване и съскане на цепениците в камината.
Седях в един фотьойл, обърнат с гръб към масата и с лице към входната врата. На пода до краката ми имаше чанта с инструменти. Шлемът — нищо повече от несиметрична кошница от метални нишки, кварц, порцелан и стъкло — бях поставил на масата. Чуех ли изщракване на микропревключвателя, последвано от тихо бръмчене от вътрешността му, тогава замреженият индикатор в предния му край щеше да светне и да замига учестено. Случеше ли се това, имаше голяма вероятност малко по-късно да умра.
Бях извадил черната топка от джоба си, когато Лари и Берт излязоха навън, въоръжени, съответно, с огнепръскачка и пушка, която вероятно бе предназначена за слонове. Освен това Берт бе взел две гранати.
Разгърнах черната топка на масата и тя се превърна в нещо подобно на ръкавица, мековата буца с маджуноподобен израстък, прилепнал за дланта й. Нахлузих ръкавицата на лявата си ръка, поизправих се във фотьойла и подпрях лакти на облегалките. На масата, непосредствено до шлема, бях поставил миниатюрен лазерен пистолет, на който не възлагах кой знае какви надежди.
Достатъчно бе да ударя с разтворена ръкавица по някоя метална повърхност и лепкавата субстанция на дланта ми щеше да се отдели и да остане върху нея. Само две секунди по-късно тя щеше да експлодира и силата на тази експлозия щеше да е насочена навътре в металната повърхност. Някъде по това време Нютон щеше да получи своето, по отношение перпендикулярното преразпределение на реакцията, която в края на краищата щеше да доведе до странично разкъсване на цялата контактна повърхност. В някои среди го наричаха „тлеещ заряд“, а притежаването и употребата му в не една наказателна разпоредба вървеше под алинеята за прилагане на забранени за употреба взривни вещества. Само по себе си на молекулярно ниво изобретението бе истински шедьовър, виж системата за неговото доставяне до местоназначението все още подлежеше на усъвършенстване.
Зад шлема и съвсем близо до пистолета, точно пред ръката ми, лежеше също така миниатюрна радиостанция. Предназначението й бе да предупредя Берт и Лари ако чуя щракването на микропревключвателя, последвано от бръмченето, или зърна примигването на индикатора. Тогава двамата щяха да узнаят, че Том и Клей, връзката с които бе преустановена малко след началото на стрелбата, са се провалили в опита си да унищожат противника и без съмнение лежат мъртви на позициите си, не повече от километър на юг от нас. Освен това щяха да осъзнаят, че на тях също им предстои да умрат.
Свързах се с двамата веднага щом долових изщракването. Вдигнах шлема и се изправих в мига, когато зърнах блещукането на индикатора.