Читать «У дома чака палача» онлайн - страница 44

Нямах представа дали онова, което бях разказал на Брокдън, би могло да повлияе върху доклада му пред комитета на Централната Информационна Банка. Знаех обаче, че мога да бъда спокоен — той щеше да запази думите ми в тайна, също както бе твърдо решен да отнесе вината си в гроба. Нямаше друг избор, ако искаше да осъществи докрай амбициите си. Но тук, в една от любимите кръчми на Менгкън, не можех да не си припомня някои от нещата, които бе произнесъл по повод споровете, като например: „Наистина ли Хъксли е спечелил на своя страна Уилбърфорс?“ или „Вярно ли, че Лутър убедил Лъв Х?“ и реших, че не бива да разчитам на някакво прозрение по този въпрос. По-добре да насоча мислите си към по-прозаични неща и да си пия бирата.

Когато свърша тук, ще се върна на моята яхта. Ще се излегна и ще зарея поглед из звездите. Знаех, че никога вече няма да са същите за мен. Сигурно защото всеки път щях да се питам какво ли си мисли един невристорен мозък там горе и под какви ли странни небеса — и сред още по-странни пейзажи — си спомня за мен. Имах усещането, че тази мисъл ще ме топли през всички мрачни дни.

Информация за текста

Roger Zelazny

Home is the Hangman, 1975

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1465]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:39

1

Менгкън, Хенри (1880–1956) — амер.издател и литературен критик — бел.прев.

2

Кратка реч, произнесена от президента Линкълн на 19 ноември 1863 година при откриване на Гетисбъргския военен мемориал — бел.прев.

3

Английското име Джон отговаря на библейското Йоан — бел.прев.

4

Френски йезуитски свещеник (1881–1955), палеонтолог и философ — бел.прев.