Читать «Всичките призраци» онлайн - страница 4

— Какво? Не, разбира се. Какво искате да кажете?

Той се поколеба.

— Ще ви дам това на една доза, после ще сложим инжекция, за да можете да поспите и да избегнете раздрънкването на нервите.

— Защо? — попитах аз.

— Да сте чували за онзи шотландски лекар, който бил жена до тридесет и пет годишна възраст? После го оперирали и се превърнал в мъж и по закон и по медицинско определение. След това се оженил. Всичко му било наред.

— Какво общо има това с мен?

— Нали това ви разправям. Вие сте мъж.

Опитах се да се изправя в леглото.

— Какво?

— Не се тревожете. Когато ви отворих, настана истинска бъркотия. Прътих да извикат главния хирург, докато вадех бебето, после се консултирахме над вас върху операционната маса и в часове наред работихме, за да спасим каквото можем. Имахте два комплекта органи, не напълно развити. Но женските вече не ставаха за нищо, затова ги изрязахме и подредихме всичко, за да можете да се развиете правилно като мъж. — Той постави ръка на рамото ми. — Не се безпокойте. Млади се, костите ви ще се пригодят, ще наблюдаваме работата на жлезите… и ще направим от вас чудесен младеж.

Заплаках.

— А какво ще стане с бебето ми?

— Не ще можете да го кърмите, защото нямате никакво мляко. Ако бях на ваше място нямаше да го погледна дори. Ще го оставите за осиновяване.

— Не!

Той повдигна рамене.

— Имате прево на избор, вие сте майката… всъщност родителят. Но засега не се тревожете, първо ще ви излекуваме.

На следващия ден ми показаха бебето и после го виждах всеки ден — опитвах се да свикна с него. Никога не бях виждала новородено и не знаех колко са грозни — дъщеря ми приличаше на маймунка. Обзе ме решимост да постъпя с нея както трябва. Но след четири седмици това вече нямаше никакво значение.

— Какво?

— Откраднаха я.

— Откраднаха?

„Неомъжената майка“ едва не събори бутилката, на която се бяхме обзаложили.

— Отвлякоха я… откраднаха я от яслите на болницата! — Той се задъха. — Как ви се вижда това — да отнемат на човека и последното нещо, заради което е заслужавало да се живее?

— Лоша работа — съгласих се. — Хайде да си налеем по още едно. Имаше ли улики?

— Полицията не можа нищо да открие. Някой дошъл да го види. Казал, че е чичо на детето. Когато сестрата не гледала, той го взел и си излязъл.

— Описание?

— Някакъв мъж с обикновено лице като вашето или моето. — Той се намръщи. — Предполагам, че е бил бащата на детето. Сестрата се кълнеше, че бил по-възрастен мъж, но може да е използувал грим. Кой друг би откраднал моето бебе? Понякога бездетни жени се решават на подобно нещо, но кой е чувал мъж да го направи?

— Какво стана с вас после?

— Още единадесет месеца в проклетото заведение и три операции. След четири месеца започна да ми расте брада и преди да напусна болницата вече се бръснех редовно… и не се съмнявах, че съм мъж. — Той се захили. — Заглеждах се в деколтетата на сестрите.

— Добре де, — рекох аз, — струва ми се, че сте се оправили. Ето ви тук, нормален мъж, печелите добре, нямате никакви неприятности. А пък животът на жената не е никак лесен.

— Какво пък знаете вие? — изгледа ме той гневно.