Читать «Всичките призраци» онлайн

Отпивах от чашата с коняк, когато влезе „неомъжената майка“. Отбелязах времето — 22.17 часа, пета часова зона, 5 октомври 1970 г. Агентите във времето винаги отбелязват часа и датата, налага ни се.

„Неомъжената майка“ беше мъж на двадесет и пет години, не по-висок от мен, с незрели черти и избухлив темперамент. Видът му не ми хареса — все така става, — но този младеж беше тук, за да го вербувам, беше мое момче. Захилих му се с най-добрата си барманска усмивка.

Може би съм прекалено критичен. Не беше сбъркан; прякорът му произхождаше от неизменния отговор, който даваше на прекалено любопитните типове: „Аз съм неомъжена майка“. Ако не беше в напълно отвратително настроение, добавяше: „Пиша изповеди по четири цента на дума“.

Когато биваше зъл, изчакваше някой да се хване. Имаше смъртоносен стил в ръкопашния бой, също като жена-полицай — една от причините, поради които ми трябваше. Но не единствената.

Беше под напрежение и по лицето му личеше, че презира хората повече от обикновено. Мълчаливо му налях двойна доза от „Старото бельо“ и оставих бутилката. Той пи, налях още веднъж.

Обърсах бара.

— Какво става със занаята на „неомъжената майка“?

Пръстите му се напрегнаха и той сякаш понечи да хвърли чашата върху мен; хванах палката под бара. При манипулации с времето се опитваш да прецениш всичко, но има толкова много фактори, че никога не поемаш излишни рискове.

Видях го да се отпуска съвсем малко, а в школата на Бюрото ни учат да внимаваме точно за този миг.

— Извинете — рекох. — Просто исках да попитам „Как е работата?“ Нека бъде „Какво е времето?“.

Видът му беше вкиснат.

— Работата е наред. Пиша, печатат ме, храня се.

Налях си и аз една чаша, наведох се към него.

— Всъщност — казах аз, — добре ги пишете… чел съм някои. Изумително уверен сте с женската част.

Беше пропуск, който се налагаше да рискувам, защото никога не признаваше под какви псевдоними пише. Но беше достатъчно кипнал, за да се улови само за последните ми думи.

— Женската част! — повтори той, като изсумтя. — Да, познавам женската част. Полага ми се.

— Така ли? — усъмних се аз. — Сестри ли имате?

— Не. Няма да повярвате, ако ви разкажа.

— Хайде — подканих го аз, — барманите и психиатрите знаят, че нищо не е по-странно от истината. Ами, синко, ако бяхте чули историите, които са ми разказвали… щяхте да забогатеете. Невероятни.

— Вие просто не знаете какво означава думата „невероятно“!

— Така ли? Нищо не може да ме изненада. Винаги съм чувал нещо по-лошо.

Той отново изсумтя.

— Искате ли да се обзаложим на останалото в бутилката?

— Обзалагам се на пълна бутилка — поставих я на бара.

— Добре.

Направих знак на другия барман да поеме работата. Бяхме в отдалечения край, който си запазвах, като нареждах върху бара буркани с яйца в саламура и други боклуци. В другия край имаше няколко души, които наблюдаваха боксов мач, накой беше пуснал музикалния автомат — при нас беше интимно като в леглото.

— Дадено — поде той. — Да започнем с това, че съм незаконороден. Истинско копеле — съобщи ми той рязко. — Родителите ми не бяха женени.